Политичестки ред и политически упадък [bg]

Политическото въздействие на тези географски и технологични условия е причина за различните пътища на политическо развитие, по които тръгват Русия и прибалтийските и източноевропейските държави на запад от нея. Самата Русия е завладяна от монголските военачалници Бату хан и Субетей през 30 – те години на XIII в. и т.нар. монголско робство продължава през следващите 250 години. Монголите нямат особен интерес от благосъстоянието на своите руски поданици и създават грабителска държава, която събира данъци чрез местни руски чиновници. Монголите унищожават зараждащата се държава, формирана около Киевска Рус, прекъсват руския търговски и интелектуален обмен с Византия, Близкия изток и Европа, и подкопават руските римо – византийски правни традиции. Руското политическо развитие значително изостава по време на т.нар. апанажен период след монголското нашествие, когато властта е децентрализирана между стотици малки княжества. Вследствие на това не се развива дълбоко вкоренен феодализъм, който да осигури силна местна власт както в Западна Европа и не остава време за изграждането на укрепени замъци, които играят важна роля за защитата на феодалната власт.

Географията играе важна роля за утвърждаването на силна абсолютистка руска държава, чийто авторитет и власт над обществото са далеч по – големи от тези по времето на абсолютизма в Западна Европа. Властта е централизирана в ръцете на московската династия Рюриковичи при управлението Иван III (1440 – 1505), която при следващите царе претърпява огромно териториално разширение. Откритостта на руската степ и относителната слабост на аристократичната болярска класа дава на Московското княжество огромно предимство. Организирайки военнослужещите като лека кавалерия от монголски тип, московските царе се натъкват на малко естествени защитни препятствия, докато не се сблъскват с по – добре организираните общности в Полша и Литва, както и с турците на юг. Независими търговски градове като Новгород, които играят важна роля за развитието на политическата свобода в Западна Европа, са завладени и подчинени на централизирания контрол на Москва.

Ето защо Монтескьо е изключително прозорлив по отношение на въздействието на географските дадености за развитието на политическата свобода в Европа с твърдението си, че „природните граници формират много нации със средни размери“. Географията на Европа за разлика от тази на Африка стимулира изграждането на силни държави. Политическата конкуренция между нейните народи изисква изграждането на силни държави с добри закони, в противен случай „държавата ще западне и ще се превърне в жертва на своите съседи“. От друга страна, големите реки, планинските вериги и горите създават съществени трудности една държава да постигне надмощие. В резултат на това нито един завоевател не е успял да покори цяла Европа и да я подчини на една – единствена политическа власт по примера на китайските императори или на руските царе. Друга особеност на европейската география, която допринася за нейната свобода, е намиращият се непосредствено до континента огромен, труден за завладяване остров, който натрупва големи богатства, създава мощна военноморска флота и действа като балансьор срещу тези, които правят опити да доминират над останалата част на региона. Това се случва, когато Англия се противопоставя на Испанската армада в края на XV, на експанзионистичните планове на Луи XIV през XVII, на Наполеон в началото на XIX и на Хитлер през XX в.