Политичестки ред и политически упадък [bg]

В следващите глави ще проследим развитието на политическите институции в три региона на развиващия се свят: Латинска Америка, Субсахарска Африка и Източна Азия.

Съвременна Източна Азия е яркият пример благодарение на успешното присъединяване на Япония, Корея, Тайван, Хонконг и Сингапур към клуба на развитите страни, а Китай е на път да настигне САЩ като най – голямата икономика в света. Субсахарска Африка, от друга страна, е най – бедният регион въпреки сравнително доброто представяне на редица страни в началото на XXI в. Латинска Америка е някъде по средата: Мексико, Бразилия и Аржентина са т.нар. от Световната банка „страни със средни доходи“, но може би с изключение на Чили нито една от тях в скоро време няма да достигне страните в Европа, Северна Америка и Североизточна Азия по нива на високи доходи.

Според икономистите икономическият растеж е свързан с институционалното наследство на колониализма. Географията и климатът имат голямо въздействие върху видовете институции, които колониалните сили утвърждават. Но географията не е непреодолимо обстоятелство: във всеки регион има много примери на страни, които са по – успешни или по – неуспешни от своите съседи поради фактори като идеология, държавно устройство и лидерство, което насочва обществата към нови пътища на развитие.

Освен това литературата за колониализма придава прекалено голяма тежест на колониалното наследство. Съвременните институционални резултати, а оттам и тези на растежа са повлияни не само от политиките на колониалните сили, но и от съществуващите отпреди това местни институции. Така например постиженията на съвременните държави в Източна Азия имат пряка връзка с факта, че голяма част от тях изграждат силни модерни държави преди своя контакт със Запада. Това предпазва Китай и Япония от абсолютно завладяване и зависимост от чужди сили. За разлика от тях по време на завладяването на Субсахарска Африка от европейците половината континент все още е племенно организиран. Държавността е изключително примитивна и слаба. В Латинска Америка испанците се сблъскват с големите империи с многобройни населения Мексико и Перу, но те не са могъщи и модерни като Китай. Те рухват много бързо още преди масовото измиране от болести, без да оставят почти никакво институционално наследство. Поради тази причина колониалните сили изграждат свои собствени феодални институции в Новия свят.