![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Единствената най–важна разлика между системата на дирлика и европейския феодализъм, както изтъква Макиавели, е, че за разлика от Европа турските апанажи не могат да станат наследствени имоти и да бъдат унаследени от потомците на спахиите. Поради факта, че по–голямата част от земята в империята е завоювана наскоро от една внезапно забогатяла династия, огромна част от нея – около 87% през 1528 г. – остава държавна собственост и се отпуска на тимариота само приживе. Тимарите са отпускат срещу военна служба; те могат да бъдат отнети, ако службата не се изпълнява, но единствено от султана. Собствениците на големи имоти не могат да отдават своите земи за разлика от ситуацията в Европа. Когато спахията стане негоден за военна служба или почине, земята се връща на държавата и може да бъде прехвърлена на нов кавалерист. Статусът на спахиите също не се унаследява; децата на военнослужещите се връщат да живеят като цивилни. Селяните, които обработва земята на тимариотите и зиамите, имат само права на земеползване, но за разлика от своите господари могат да прехвърлят тези права на децата си. Така османската държава създава едно поколение благородници, предотвратявайки възникването на мощна поземлена аристокрация със собствена ресурсна база и наследствени права.
Османската империя в началото на XVI в.
Има и други причини, които предотвратяват възникването на териториално уседнала аристокрация. Османските турци постоянно воюват и всеки кавалерист трябва да се яви на служба през летните месеци. Поради тази причина местният господар отсъства по няколко месеца всяка година, което облекчава живота на селяните и отслабва връзката на спахията със земята му. Понякога на кавалериста му се налага да воюва и през зимните месеци надалеч от своя тимар. Съпругата и децата му са оставени да се грижат сами за себе си и войникът често си взема нови съпруги и използва други възможности, които му предлага войнишкият живот. Всичко това съдейства за прекъсване на връзката между благородника и земята, която е толкова съществена за европейското развитие.
Системата дирлик почива върху системата на военно робство, без която не може да функционира правилно. Османците доизграждат системите за военно робство, създадени от абасидите и мамелюците, както и тези, използвани от други турски владетели, но отстраняват много от характеристиките, които правят Мамелюкската система толкова неефективна.
Първата и най–важна промяна е, че вече има ясно разграничение между цивилни и военни власти и строго подчинение на последните пред първите. Военните роби първоначално са членове на домакинството на султана, какъвто е случаят и с аюбидските мамелюци. За разлика от тях обаче управляващата династия на османците успява да запази контрола си над йерархията на робите до много по–късен етап от развитието на империята. Династичният принцип се прилага само в рамките на османската управляваща фамилия; нито един роб независимо от високия му ранг или способности няма право да се домогва да стане султан или да се надява да основе своя собствена минидинастия в рамките на военната институция. Благодарение на това цивилните власти успяват да утвърдят ясни правила за набиране, обучение и повишение, насочени към изграждането на ефективна военна и административна институция, която няма да създава постоянни притеснения с опитите си да превземе властта.
Опитите за предотвратяване на възникването на династии от страна на военните водят до строги правила по отношение на децата и унаследяването. На синовете на еничари не е позволено да стават еничари, а през ранните години на империята на еничарите дори не им е позволено да се женят и да създават семейства. Синовете на елитните спахии на Портата са допускани в корпуса на спахиите като пажове, но внуците им са категорично отхвърляни. Османците от самото начало, изглежда, осъзнават логиката на военното робство като средство за предотвратяване на възникването на могъщи наследствени елити. Наемането и повишаването в системата на робите става въз основа на качества и служба, за което робите са възнаграждавани с данъчни облекчения и имоти. Ожие Гислен дьо Бусбек – посланик на свещения римски император Карл V в двора на Сюлейман Великолепни – отбелязва, че липсата на аристокрация по кръв позволява на султана да подбира своите роби и да ги повишава според техните способности. „Овчарят, който се издигна до знатен велик везир, беше личност, която никога не престана да впечатлява европейските наблюдатели.“