Кодът на Атлантида [bg]

— Какво има? — Лесли се събуди на мястото до шофьора. Беше заспала само преди два часа и на Лурдс не му даваше сърце да я събуди.

— Наташа поиска да спрем — каза той.

— Крайно време беше — обади се Гари. — Проклетите ми зъби почнаха да се клатят. Бъбреците ми ще се пръснат по тези бабуни. — Отвори вратата, слезе и изтича в тръс към дърветата.

Диоп и Адебайо също слязоха. Старецът носеше племенния барабан със себе си.

Лурдс с тревога си помисли, че може би никога няма да го види отново.

— Ще се върне — каза Лесли.

Лурдс я погледна.

— Това те тревожи, нали? — попита тя.

Той кимна и се усмихна.

— Май интересите ми са доста прозрачни.

— Решение на загадката. Мъртви езици. И възможен край на света. — Лесли сви рамене и също се усмихна. — И аз съм заинтересована. — Хвърли поглед на Наташа, която приближаваше към тях. — Може би повече от други, които бих могла да назова.

Отдалечи се, преди рускинята да дойде при тях.

Но вместо да спре, Наташа отиде до задната част на джипа и разкопча една от тубите с бензин. Тъмно петно кръв се виждаше на дясното й рамо.

— Какво правиш? — попита Лурдс.

— На мотора му свърши бензинът.

— Можеш да пътуваш с нас.

Наташа поклати глава.

— Така имаме повече възможности да реагираме, ако Галардо разполага с друга кола, която не съм видяла.

— Засега не ни преследва.

— Това не означава, че не е някъде там.

Лурдс мълчаливо призна, че това е така. Досега Галардо бе успял да ги открие във всяка точка от тяхното пътуване. Безпокойството му отново се засили.

Наташа понечи да хване тубата.

— Дай на мен — предложи Лурдс.

— Ще се справя — упорито настоя тя.

— Не се съмнявам. — Лурдс пристъпи напред да хване тубата, когато Наташа изведнъж я пусна. За момент той си помисли, че рускинята ще го удари. Но тя се завъртя на пета и закрачи обратно към мотоциклета.

Взе бутилка вода от една от чантите му и пи жадно.

Тъй като знаеше, че рускинята няма да заговори, докато не е готова за това, Лурдс остави тубата на земята и махна капачето на резервоара. Леко почука по стената и разбра, че моторът е карал само на пари. Вдигна тубата и зареди, без да излее нито капчица бензин.

— Държах го на мушка — прошепна Наташа.

Лурдс завинти капака.

— Кого?

— Галардо. Държах го на мушка и не улучих. — Прибра непокорен кичур зад ухото си.

Лурдс не посочи, че съвсем скоро би могла да й се отвори друга възможност. Подобно нещо едва ли щеше да я успокои. Макар да нямаше признаци, че ги преследват, той не можеше да изключи тази възможност. Галардо все намираше начин да се появява отново и отново.

— Той уби Юлия — каза Наташа.

— Не си сигурна — меко рече Лурдс. — Много хора са участвали в онова нападение.