Кодът на Атлантида [bg]

— Тръгват — каза Галардо в микрофона. — Всички по местата си. Ще ги спипаме по пътя за Лагос, така няма да се забъркаме със селяните.

— По-добре ще е да ги спипаме тук — отбеляза Фарук. — Тръгнат ли, всичко става по-неясно.

— Ще се справим — каза Галардо. — Имаме превъзходство.

Ди Бенедето се усмихна.

— Разбира се, можем да убием рускинята тук — каза той. — Така ще изкараме акъла на останалите и ще бъде по-лесно да се справим с тях по-нататък.

Идеята допадна на Галардо поради няколко причини. Надяваше се да му се удаде възможност лично да сложи край на живота на кучката. Придърпа карабината по-близо до себе си и се заоглежда за червенокосата, докато Лурдс се наместваше зад волана на старата таратайка и палеше двигателя.

Професорът потегли с пълна скорост и наду клаксона, подплашвайки куп кокошки и кози пред колата.

Онази не е с него. Галардо се разтревожи. Мислите му запрепускаха бясно. Ако жената не е с Лурдс, значи се намираше извън селото. Трескаво огледа храсталаците.

— Намерете рускинята — нареди той. — Някъде тук е. Следи ни.

Фарук и Ди Бенедето започнаха да се оглеждат.

— Проверете останалите. Вижте дали някой не липсва.

И тогава я видя. Но само защото се целеше в него с карабина.

Галардо я улови в оптичния мерник за част от секундата. Дори не успя да постави пръста си на спусъка.

Тя се усмихваше в очакване под слънчевите си очила. Главата й бе наклонена зад мерника, през който го гледаше.

Галардо захвърли пушката и се претърколи настрани.

— Внимавай! — викна той и Фарук и Ди Бенедето се проснаха също на земята.

От начина, по който Галардо изчезна точно преди карабината да удари рамото й, Наташа разбра, че е пропуснала. Беше я видял точно навреме, за да се измъкне. Тя изруга и с плавно движение вкара нов патрон в цевта.

Стоеше под чепат баобаб, чийто ствол бе почти четири пъти по-широк от нея. Тънките клони изглеждаха като болни от артрит, сякаш измъчени от усилията, които са положили, за да направят дървото толкова дебело.

Въпреки че Галардо бе успял да й се измъкне, Наташа имаше и други набелязани цели. Не беше установила със сигурност колко души водеше със себе си италианецът, но знаеше къде се намират девет от тях. Беше се надявала да извади самия Галардо от играта.

Спокойно насочи мерника към един мъж, който стреляше по колата на Лурдс. Куршумите на стрелеца се забиха в земята зад автомобила — явно се мъчеше да спука гумите.

Лош избор.

Наташа натисна спусъка и пое ритането на пушката. Куршумът закова мъжа на земята. Тя презареди и празната гилза полетя във въздуха, за да направи място на следващия патрон.