Кодът на Атлантида [bg]

Два натоварени с въоръжени мъже джипа излязоха с рев от храсталаците. Наташа ги беше пропуснала в преброяването. Беше видяла само другите две коли.

Спокойно и отмерено се прицели в шофьора на първия джип и го остави да стигне съвсем близо до колата на Лурдс. Пръстът й обра мекия спусък.

Куршумът го улучи отстрани по главата и го запрати върху седналия до него сред фонтан от кръв и парченца мозък. Джипът моментално изгуби управление и се блъсна в един баобаб. Двама мъже полетяха във въздуха.

Тя се прицели във втория джип, но той се движеше прекалено бързо и излезе от обсега на оръжието.

Щеше да се справи с тях по-нататък.

Насочи се към следващата си цел. Откри я и свали мъжа миг преди дузина куршуми да се забият в дървото, което използваше за прикритие.

Останеш ли тук, мъртва си — каза си тя. Вътрешният й подтик обаче беше да остане. Искаше убиеца на Юлия. Ако останеше тук, той със сигурност щеше да я подгони. Тогава можеше да го убие. Но това нямаше да стане сега.

Метна карабината през рамо и се плъзна по полегатия наклон зад дървото. Беше подбрала внимателно първата си жертва. Той бе един от малцината, които караха кросови мотори. И единственият, който беше застанал на позиция.

Вдигна полегналия мотор и натисна копчето на електронното запалване. Мощният двигател оживя и се разтресе между бедрата й. Спря само колкото да си сложи шлема — макар да не бе в състояние да спре пряк изстрел, все пак можеше да я спаси от косо летящ куршум.