Кодът на Атлантида [bg]

Наташа не й обърна внимание и вдигна тубата.

— Лично аз нямам нищо против още някоя възможност да видя Галардо и неговите хора. Но не съм сигурна, че ще оживея при още едно нападение. — Поля телефоните с бензин.

— Какво правиш? — невярващо изкрещя Лесли.

— Взимам мерки да не ни преследват повече.

Лурдс пое първия си истински дъх след падането, а Наташа клекна и запали кладата със запалката си. Пламъците лумнаха и заблестяха в настъпващия мрак. Няколко секунди по-късно телефоните започнаха да се топят, а после също се запалиха.

— Ами ако ни потрябва помощ? — остро попита Лесли, докато ставаше. — Случайно да си се замисляла за това?

— Ако ни потрябва помощ, ще си помогнем сами — каза Наташа и тръгна към мотоциклета. — По-вероятно е помощ да ни е нужна, ако Галардо ни намери отново. Трябва да се махнем колкото може по-надалеч и по-бързо от това място.

Лурдс се изправи предпазливо, като се чудеше дали няма нещо счупено, изкълчено или раздрано. Остана за момент неподвижен и почувства топлината от огъня.

— Ти я взе — обвинително рече Лесли.

Това не беше съвсем вярно, но той нямаше намерение да спори.

— Може би е по-добре да тръгваме.

Наташа не даде никакъв знак, че смята да ги изчака. Прехвърли крак през седалката на мотора и натисна бутона за запалване. Ниският грохот на двигателя завибрира през гората и прогони нощните звуци. Миг по-късно лъчът на фара разсече мрака.

Лурдс вдигна прашната си шапка, нахлупи я, загаси с пръст горящите телефони и се настани зад волана на стария джип. Диоп, Гари и Адебайо се качиха отзад.

За момент Лесли остана до колата със скръстени ръце. Приличаше на инатливо дете.

— Чака ни дълъг път, Лесли — каза Лурдс. — Дори оттук. А и съседите не биха ти се понравили.

Лесли изруга и отвори вратата. Качи се на предната седалка и изгледа яростно отдалечаващия се мотоциклет.

— Не ми е шеф — сприхаво рече тя.

Лурдс премълча. Превключи на скорост, отпусна амбреажа и потегли след мотора. Надяваше се Лесли да разбере, че той няма желание да води този разговор. Не очакваше нищо добро от това. Каквото и да се изговореше, телефоните щяха да си останат в гората и нищо нямаше да се промени. А не беше сигурен, че Лесли е права. От всички тях Наташа беше най-подготвена за всички неприятности. Би било глупаво да не я последват.

— Защо не направи нищо? — остро попита Лесли.

Въпреки намесата си, благодарение на която си бе спечелил хубав набор от синини, Лурдс знаеше, че е безсмислено да посочва, че е опитал.

— Не мога да повярвам, че й позволи да ми подпали телефона.

Очертава се наистина дълъг път — помисли си Лурдс.