Кодът на Атлантида [bg]

Ватикана

11.09.2009

Ярост обхвана Мурани, докато слушаше обясненията на Галардо как Лурдс и хората му отново са успели да се измъкнат. Той вървеше напред-назад из стаята си и се взираше в телевизионния екран, където течаха последните новини за разкопките в Кадис.

Бяха успели да пресушат наводнената пещера по-рано от заплануваното. Отец Себастиан бе направил снимки от вътрешността и ги беше предоставил на медиите. Дори беше дал няколко интервюта, сякаш е някаква знаменитост. Действията му страшно дразнеха Мурани. Вече не му стигаше просто да отнеме ръководството на разкопките от стария глупак. Искаше го мъртъв, задето бе опетнил божието дело.

— Почти ги пипнахме — протестираше Галардо.

— Но не успяхте, нали? А сега барабанът е у тях.

— Ако е същият барабан. Едва успяхме да го зърнем.

— Същият е, в противен случай Лурдс нямаше да отиде там. Нямаше да го вземе. Този човек е по следите на инструментите. — Мурани отиде до гардероба и извади един куфар. Отнесе го до леглото и го отвори непохватно.

— Дори да е взел барабана, не разполага с всички инструменти. Два от тях са у теб. Лурдс нищо не може да направи. Ти каза, че са ти нужни и петте.

— Наистина ни трябват и петте. Знаеш ли къде са другите два?

Галардо помълча известно време.

— Не.

— Нито пък аз. Но съм готов да се обзаложа, че професор Лурдс има представа. — Мурани взе дрехи от гардероба и започна да стяга багажа си. Оставането му във Ватикана бе невъзможно.

Макар Мурани да се чувстваше в безопасност от Обществото на Квирин (не само защото ги беше заплашил, но и защото в крайна сметка целите им донякъде съвпадаха с неговите), папата беше започнал да му обръща все повече внимание. Кардиналът беше получил нареждане на сутринта да се яви при него.

Не възнамеряваше да отиде на срещата. На това място щеше да се върне само като папа. Нещата щяха да се наредят добре за Ватикана. Лично щеше да се погрижи за това.

— Къде си в момента?

— На път. Вървим пеша към Иле-Ифе, за да уредим транспорт.

— Колко време ще ти трябва?

— Часове. Не знам дали ще стигнем преди мръкване.

— И оттам тръгваш обратно към Лагос ли?

Галардо се поколеба.

— Опасно е да се пътува нощем по тези места.

— Заминавай за Лагос. Вече си изостанал от Лурдс. Искам да го намериш. Искам да науча какво знае. Искам онзи барабан.

— Добре. — Гласът на Галардо беше мрачен. — Говорих с човека, на когото платих да следи телефоните им. Казва, че са изключени.

Мурани затръшна капака на куфара.

— Значи са се сетили как си ги намерил.

— И аз си мислех същото.

— Ще трябва да ги откриеш по друг начин.

— Отворен съм за предложения.

Дори и да имаше сарказъм в гласа му, Мурани не успя да го долови.