Кодът на Атлантида [bg]

— Не мисля — отвърна Лурдс. — Особено след всичко това.

Възрастният свещеник спря колата при гърлото на пещерата.

— Е, все пак може и да попаднем на още няколко изненади, преди да си тръгнем. Ако желаете, можете да вземете участие в проучванията.

— С удоволствие — каза Лурдс. — Нищо друго не може да ме зарадва повече.

— Може пък да имаме късмет и някои книги да са изплавали от библиотеката. — Себастиан затършува в джоба си. — Между другото, май не съм единственият, който не е изненадан да ви види тук. Получих съобщения от вашите две спътнички. — Той му подаде два сгънати листа. — Изглежда искат да вечерят с вас. И двете.

— А — отвърна Лурдс и се усмихна въпреки разочарованието от загубата на невероятната библиотека.

— Предполагам, че едва ли ще проявят интерес да вечерят с вас едновременно.

— Вероятно не.

— В такъв случай май имате проблем с графика.

— Не. За щастие имам голям апетит. — Лурдс се ухили на възрастния свещеник. — След два дни зад решетките спокойно бих се справил с две вечери.

— Стига да се храните разумно и да се въздържате. Разбира се, ако ви хванат, че вечеряте два пъти, това може да се окаже опасно.

— Може би. — Лурдс пъхна бележките в джоба си. Вече се чувстваше по-добре. — Нямам нищо против подобни опасности, отче. А и не ми се вярва някоя от двете дами да търси постоянен сътрапезник.

— Какво ще правите после? — попита Себастиан.