Кодът на Атлантида [bg]

Главата му беше пламнала, докато сравняваше четирите езика върху трите инструмента. Работеше трескаво, разменяше стойности и думи, идеи и предположения, които му бяха хрумнали по време на дългото шофиране до Лагос.

Дори грозящата го опасност не бе изключила онази част от ума му, която така обичаше загадките на езика и културата. Точно там живееше страстта му.

След пристигането в хотела се бяха регистрирали и разотишли по стаите си. Лесли бе успяла да уреди всички да се настанят на един етаж.

В групата обаче нямаше никакво другарско чувство. Всички — с изключение на Диоп и Адебайо, които се държаха като отдавна изгубени приятели — бяха предпочели да се уединят в стаите си.

Лурдс не искаше да се занимава с жените и все още не беше напълно сигурен на чия страна да застане. Лесли беше успяла да го доведе дотук, имаше го и момента на интимност, но Лурдс никога не бе позволявал сексът да пречи на работата му. Подозираше, че и тя е същата в това отношение.

За жалост и двамата бяха движени от едно и също желание — да изпъкнат в работата си. И това ги поставяше от двете страни на барикадата по отношение на инструментите.

Рускинята имаше своите лични планове да отмъсти за убийството на сестра си. Лурдс подозираше, че тази нейна нужда идва не само от личната трагедия — смъртта на Юлия, но и от мотивите — каквито и да бяха те — на Наташа да стане полицай.

Проблемът беше, че Лурдс почти се пръскаше от идеи. Имаше нужда от трибуна, от някого, с когото да може да говори за всичко, което бръмчеше в главата му.

Не му се виждаше честно, че не го споделя с Лесли.

Само че не можеше да го направи.

Погледна бележките си върху последните няколко страници и си даде сметка, че е на път да полудее, ако не говори за това.

Време беше да вземе решение.

В крайна сметка реши да избере най-безстрастния слушател. Лесли не отговаряше на изискването. Ако споделеше с нея предположенията си, тя щеше да се запали и да го накара да направи още по-големи и шантави скокове. А той трябваше да бъде свален на земята, за да довърши работата си.

Остави лаптопа на леглото, отиде до хладилника и извади две бири. Току-що беше взел душ и бе облечен в къси жълто-кафяви панталони и стара тениска. За момент спря до вратата и се запита дали наистина се нуждае от аудитория. Но знаеше, че се нуждае.

И то веднага.

Хвърли поглед към бележника на леглото. Думата АТЛАНТИДА бе подчертана, оградена и фланкирана със звезди. Наистина, наистина се нуждаеше.

Излезе от стаята, донякъде изпълнен с опасения.

Почука на вратата. Зачака в коридора, чувствайки се едновременно нелепо и несигурно, защото знаеше, че тя го гледа през шпионката.

И сигурно слага обратно предпазителя на пистолета си.

Реши, че сигурно е в леглото, и понечи да почука отново. Едва минаваше пет по местното време.