Кодът на Атлантида [bg]

— Непоносим, сляп глупак — изръмжа Мурани.

Франко посегна да задържи кардинала.

Мурани погледна към другия гвардеец и не повярва на очите си.

Корги извади спринцовка от куртката си и бързо замахна с нея към по-младия гвардеец.

Предупреден от шумоленето на дрехите, Франко се опита да извади оръжието си. Корги сграбчи ръката му, обездвижи я и го запрати в стената до Мурани.

— Какво правиш? — остро изрече Франко. — Не можеш…

Корги заби иглата във врата му и натисна буталото. Франко отвори уста да извика. За момент Мурани помисли, че ще успее, но Корги заби лакът в лицето му и му запуши устата.

Бориха се няколко секунди, докато химикалът подейства. Очите на Франко се подбелиха, тялото му омекна и той щеше да падне, ако Корги не го бе уловил.

— Бях започнал да мисля, че си променил решението си, Корги — каза Мурани.

— Не, ваше преосвещенство — отвърна Корги. — А сега, ако нямате нищо против, ще използвам покоите ви.

— Разбира се. — Мурани отвори вратата и Корги хвърли безчувственото тяло на гвардееца вътре. Обикновено в личните стаи се допускаха единствено чистачите и приятели. Но Мурани нямаше намерение да се връща в тях. Беше хвърлил око на далеч по-великолепни покои.

Франко падна на пода и остана да лежи там.

— Ще остане в безсъзнание няколко часа — каза Корги, докато затваряше. Наведе се и взе багажа на Мурани. — Но дори и да не може да говори, папата ще разбере, че ви няма. Ще прати хора да ви търсят.

Мурани кимна и тръгна по коридора.

— А ние отдавна ще сме се махнали.

— Да, господине. — Корги влезе в крачка зад него. — Ще ви изведа от Ватикана, ваше високопреосвещенство. Има път през катакомбите.

Мурани не му каза, че това вече му е известно. Той сам беше определил пътя за бягство заедно с лейтенант Сбордони. Ватикана, Църквата, Швейцарската гвардия и Обществото на Квирин бяха съществували достатъчно дълго, за да могат да създадат свои фракции в другите организации.

Малко след като го поканиха в Обществото, Мурани беше открил неколцина свои съмишленици по въпроса за мястото на Църквата в света. Малко от тях обаче бяха склонни да действат така дръзко като него. Такива се намериха сред воините от Швейцарската гвардия. През годините някои от гвардейците бяха възпирани и дори отстранявани от длъжност заради ревностните им опити да наложат силата на Църквата. Никой от тях не знаеше тайната на Мурани, а рядко се беше случвало кардинал да действа заедно с гвардейци.

Не му беше лесно да раздели тази група. Мнозина останаха верни на папата. Други преминаха на страната на Мурани след избирането на Инокентий XIV. Бяха видели същата слабост у новия папа, която бе съзрял и кардиналът.