Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— И какво толкова впечатляващо е направила майка ми по време на Голямата война?

— Започна да работи като машинописка в Разузнавателната служба. Обаче винаги е била от онези жени, които привличат вниманието, и скоро стана ясно, че бе по-умна от останалите, говори свободно френски и може да се държи добре. Моят… – той се поколеба за пръв път, откакто Скай бе влязла в стаята. – Моят брат и аз бяхме разузнавачи. Той разбра, че тя може да бъде по-полезна по време на войната на някаква друга позиция, не само като машинописка.

— Дали разузнавач не е евфемизъм за шпионин? – попита Скай, като се чудеше дали не бе изпила твърде много скоч.

— Нещо такова. И всичко, което сега ти разказвам, все още е засекретено и е строго поверително. Което означава, че нямаш право да го разказваш.

Отпи от скоча си и добави:

— Предполагам, че много неща все още щяха да бъдат секретни, ако не бе избухнала нова война.

— Нима искаш да кажеш, че майка ми… – Скай млъкна. Беше абсурдно. Да, Ванеса винаги отговаряше уклончиво на въпроси за бащата на Скай и Либърти, но времената бяха такива.

В очите на почти всички бе срамно, че Ванеса бе родила две деца, без да сключи брак – никой не очакваше от нея да разказва наляво и надясно за свинята, която я е прелъстила и изоставила. Обаче Скай никога не бе вярвала на тази подшушната от някого версия. Защо майка й се бе върнала при тъй наречената свиня? Защо бе поела риска отново да забременее? А сега Уайлд намекваше, че пропуските и загадките прикриваха нещо още по-дълбоко.

— Майка ти изпълни някои задачи във Франция за Разузнавателната служба по време на Голямата война, Скай. Освен че я научи да пилотира самолет, брат ми бе и неин офицер за свръзка, а Ванеса работеше със сестра ми, която живееше във Франция. Бяха златната тройка – двете жени във Франция изпращаха информация на брат ми в Лондон, който я предаваше на военния щаб, за да гарантира, че военните ни тактики се планират въз основа на нещо повече от слухове.

На Скай й се прииска да отпие от скоча направо от бутилката. Как бе възможно всичко това? Потрепери, като се опита да си припомни нещо от детството си, някакъв разговор с майка си, който да я увери в достоверността на казаното.

— Сигурна ли си, че искаш да чуеш останалото? – попита Уайлд, по-скоро мило.

— Не. Обаче мисля, че трябва. Вероятно трябва да прибереш скоча, защото скоро може да се напия и няма да мога да слушам.

Той си позволи да се усмихне, докато преместваше бутилката извън нейния обсег.

— Искам да кажа, Скай… Всъщност ти си моя племенница.

Племенница. Което означаваше…

— Брат ти?

Той кимна.

— Себастиян бе женен. Бракът бе уговорен. Предполагам, по начина, по който такива неща се уреждаха в семейства като нашите. Избираш жена с правилното потекло и даваш обещание, докато децата са още малки, обещание, което завършва с брак. Тъй като съм втори син в семейството, не съм бил принуждаван да вземам такива решения. Но ако бях по-големият и това се бе случило…

Последните му думи бяха изпълнени с копнеж и стомахът на Скай се сви. Позната й бе интонацията на човек, който обича някого, когото не може да има.