За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Техните закони трябва да установят правилата за подялба на плячката и, както нашите салически закони, да обръщат особено внимание на кражбите.
Глава XIV
За политическото състояние на народите, които не се занимават със земеделие
Тия народи се ползуват с голяма свобода; тъй като, щом не обработват земята, те не са свързани с нея; те водят скитнически живот; и ако някой от вождовете им поиска да отнеме свободата им, те се присъединяват към друг вожд или се оттеглят в горите, за да живеят там със семействата си. У тия народи свободата на личността е толкова голяма, че по необходимост влече след себе си свободата на гражданина.
Глава XV
За народите, на които е позната употребата на пари
Когато Аристип претърпява корабокрушение, той с плуване стига до близкия бряг; и като вижда нарисуваните на пясъка геометрически фигури, трепва от радост, заключавайки, че е попаднал на земя, населена с гърци, а не с варвари.
Ако ви се случи да попаднете сред някакъв непознат народ и ако намерите там монета, смятайте, че сте попаднали в уредена страна.
Обработването на земята изисква употребата на пари. Това занятие предполага голямо изкуство и знания; а заедно с изкуството и знанията вървят и потребностите. Всичко това води до установяване на парични знаци.
Потоците и пожарите са ни показали, че земята съдържа метали, които, щом са били открити, са били въведени в употреба.
Глава XVI
За гражданските закони на народите, у които не е позната употребата на пари
Когато у един народ употребата на пари е непозната, съществуват само несправедливости, които произтичат от насилието; слабите хора се обединяват, за да се защитят от насилието. Това са чисто политически мерки. Но при народ, където е установена употребата на пари, хората стават предмет на несправедливости, които произтичат от хитростта; и тия несправедливости могат да се извършат по най-различни начини. Оттук и необходимостта от добри граждански закони; те се раждат с новите средства и многообразните начини да се върши зло.
В страни, където няма пари, похитителят може да открадне само вещи, а вещите не си приличат никога. В страни, където има пари, похитителят краде знаци, а те винаги си приличат. В първия вид страни нищо не може да бъде укрито, защото похитителят винаги носи в себе си уликите за своята вина; но в другите страни това не е така.
Глава XVII
За политическите закони у народи, които не познават употребата на пари
У народи, които не се занимават със земеделие, свободата се осигурява най-много от това, че парите при тях са непознати. Продуктите от лова, риболова или отглеждането на стада не могат да бъдат нито натрупани в достатъчно голямо количество, нито запазени за достатъчно дълго време, така че да дадат възможност на един човек да подкупва други; докато паричните богатства дават възможност да бъдат те натрупвани и раздавани на когото и да е.
У народите, които не употребяват пари, нуждите не са големи и се задоволяват лесно, като всичко се дели по равно. Равенството следователно е задължително; поради това техните вождове не са и деспотични.
Глава XVIII
Силата на суеверието
Ако се вярва на съобщенията, които получаваме от пътешественици, обществената уредба на племето нанеси в Луизиана прави изключение от това правило. Техният главатар разполага с всички блага на своите поданици и ги кара да работят по свой собствен произвол; ако поиска главата им, те не могат да му откажат; той е като Великия Султан. Когато се ражда наследник, дават му се всички деца на ръце и те му стават слуги за цял живот. Ще речете, това сякаш е Великият Сезостър. В неговата колиба се извършват такива церемонии, както в дворците на Япония и Китай.
Предразсъдъците на суеверието превъзхождат всички други предразсъдъци; неговите основания стоят над всички останали. Така че, макар всички диви народи да не познават деспотизма, този го познава. Той боготвори слънцето и ако неговият вожд не е бил измислил да нарича себе си брат на слънцето, щял е да остане в очите на своите поданици същото нищожество, каквито са самите те.
Глава XIX
За свободата на арабите и за робството на татарите
Арабите и татарите са пастирски народи. Арабите се намират в същите онези общи условия, за които говорихме, и са свободни; докато татарите (най-своеобразният народ на земята) се намират в политическо робство. Аз вече разгледах някои от причините за това: ето и някои други причини.