Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Авторите на статията в списанието правеха заключението, че тялото е било изхвърлено през борда и убийците незабавно се върнали на своята яхта. Едва след шестнадесет часа Максуел бил открит — достатъчно време едно боцване от игла да се заличи в резултат от проникването на вода в организма и от това, че целостта на кожата е нарушена от ухапвания на хищни риби.
Но сигурното беше, че през нощта на 4 срещу 5 ноември 1991 година проблемът на Мосад с Максуел бе потопен в студените дълбини на Атлантическия океан. Последвалото полицейско разследване и извършената от испанските власти аутопсия приключиха с много въпросителни. Защо само двама от единадесетчленния екипаж на яхтата бяха останали будни? Обикновено петима души поемаха нощната вахта. На кого Максуел бе изпратил множество факсове през онези часове? Какво се е случило с изпратените екземпляри? Защо екипажът с такова закъснение бе установил липсата на Максуел на борда? Защо бяха отложили да бият тревога още седемдесет минути? И до ден днешен на тези въпроси не са намерени убедителни отговори.
Тримата испански патолози, назначени да извършат аутопсията, поискаха жизненоважните органи и тъкани да бъдат изпратени в Мадрид за допълнителни тестове. Преди да бъде сторено това обаче, семейството на Максуел се намеси и настоя тялото да бъде балсамирано и изпратено незабавно със самолет в Израел, за да бъде погребано там. Твърде необичайно, но испанските власти изобщо не се възпротивиха.
Кой или какво беше убедило семейството да действа по този начин, и то незабавно?
На 10 ноември 1991 година погребението на Максуел се състоя на Маслиновия хълм в Ерусалим, където се погребваха най-почитаните от нацията герои. Церемонията по своята тържественост бе достойна за погребение на държавник. На нея присъства целият състав на правителството на страната, както и опозиционни лидери. Не по-малко от шест настоящи и бивши шефове на израелското разузнаване слушаха надгробното слово, произнесено от министър-председателя Ицхак Шамир, в което той заяви: „Думите не са достатъчно, за да изразят онова, което направи той за Израел.“
Сред опечалените имаше и един мъж, облечен от горе до долу в черно. Единственият разчупващ детайл в строгия му костюм беше бялата римска якичка на ризата му, носена от някои духовници. Роден в семейство на ливански християни, той приличаше на аскет — малко над метър и шестдесет и тежащ около четиридесет и пет килограма. Ала отец Ибрахим не беше обикновен свещеник — той беше служител на Държавния секретариат на Ватикана.
Дискретното му присъствие на погребението не беше израз толкова на почитта към паметта на Робърт Максуел, колкото на тайните връзки между Светия престол и Израел. Това беше поредна илюстрация на афоризма на Меир Амит, че сътрудничеството между разузнавателните служби няма граници.
11.
Сатанински съюзи
Идеята за папата като пожизнен управник с абсолютна власт, държавен и духовен глава, който не подлежи на какъвто и да било юридически или законодателен контрол, винаги е допадала на израелските министър-председатели. С помощта на пирамидалната монархическа структура папата използваше огромното си влияние, за да формира икономическите, политическите и идеологическите възгледи не само на вярващите католици, но и на света като цяло. Давид Бен Гурион веднъж бе казал: „Не обръщайте внимание на нелепостите за това, колко разногласия имало около папата — вижте само колко много хора може да призове на помощ.“
Най-примамлива за Мосад беше тайнствеността, която обгръщаше действията на Ватикана. Този прецизен и строго съблюдаван механизъм успешно забулваше всички дела на Светия престол. Нерядко минаваха месеци, преди да се проявят първите признаци за папска намеса в някоя дипломатическа инициатива, дори тогава рядко се разбираше каква е всъщност историята. Всеки един от генералните директори на Мосад се беше опитвал да вдигне това прословуто було. Ала опитите както на правителството на Израел, така и на Мосад да установят нормални работни отношения с Ватикана бяха учтиво, но твърдо отклонявани.
В действителност в самия Държавен секретариат на Светия престол (еквивалент на светското външно министерство) действаше силна антиизраелска фракция. Тези облечени в раса висши католически духовници неизменно се позоваваха на положението на Западния бряг и ивицата Газа като „окупирани територии“, а на Голанските възвишения като „анексирани“ от Сирия. Вечер, когато напускаха своя малък град държава, те посещаваха домовете на богати араби на римската улица „Виа Кондоти“ или присъстваха на коктейли в „Пиаца Навона“, където с безизразно изражение изслушваха мечтите им за изличаването на Израел от земята.