Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Алена простена измъчено. Три утрини бе чакала нейният господар и повелител да благоволи да се появи и ето го сега там, горе, облечен като по журнал! Каква полза от всичките й усилия?
С леко изщракване Коул затвори прозореца и изчезна от погледа й.
— Непременно в това облекло ли трябваше да ме види! — каза си отчаяно Алена на глас.
— Моля за прошка, мадам — прозвуча гласът на Брегър Дарви. — Ако желаете, веднага ще си вървя, без да хвърля дори един поглед към вас.
Кръвта нахлу в главата на Алена.
— О, доктор Дарви! Не ви чух да идвате и честно казано, днес не съм подготвена за посещения. — Тя посочи извинително окаляната си с градинска пръст рокля.
Брегър слезе от коня и го завърза за оградата.
— Очите ми са в състояние да отдадат почит на красотата, независимо в какъв вид се предлага тя — отвърна мъжът с лек поклон.
За секунди Алена го гледаше объркана, но след това схвана комплимента и с усмивка се включи в играта.
— Много сте галантен, сър — отговори тя с реверанс, — и думите ви радват сърцето ми повече от този прелестен августовски ден. Ако и зимата е също такава, страховете ми за тукашния климат са били неоснователни.
— Зимата! Мила Алена, за съжаление трябва да ви разочаровам. Наивно е да мислите, че това е нещо повече от едно късо циганско лято. Ако оставите вашите рози така, следващата пролет те положително ще са измръзнали.
— О, наистина ли така смятате? — Твърдението, че всичките й усилия са били напразни, огорчи Алена.
Брегър с радост се възползва от възможността за един малък урок.
— Ако натрупате градинска пръст около корените на растенията и ги покриете изцяло с дебел пласт сухи листа, може би ще преживеят.
Алена се усмихна.
— Вие сте истински джентълмен. Яздили сте толкова дълго, за да дойдете и да ми помогнете с думи и дела да реша проблемите си с градината.
С широк жест Брегър свали шапката си.
— Мадам, бих яздил хиляди мили само за да хвърля един поглед на красивото ви лице!
— А аз вече си мислех, че след случилото се онази вечер никога няма да ви видя.
Лицето на Брегър изведнъж стана сериозно.
— Често пъти Коул и аз сме имали сериозни разногласия помежду си — призна той колебливо с дълбока въздишка. — Причината за моето днешно идване беше желанието по някакъв начин да му се извиня.
— За съжаление не бих могла да ви помогна — отвърна Алена. — Ще трябва да се оправите с Коул на четири очи.
— Сигурно е така, но бих искал само да знам какво става с него. Каквото и да се опитам да му кажа — винаги е неправилно. Откакто се върна от армията, сякаш е друг човек. Дали не ме упреква тайно, че отвратен от лудостта на войната, аз не се записах като него доброволец и не минавам за добър патриот? А какво спечели той от всичко това? Един куц крак! Може би се ядосва, като ме вижда без недъзи и в най-добро здраве. Един ден положително ще разгадая мислите му и тогава ще оправя всичко между нас. Но дотогава бих ви помолил от мое име да му поискате извинение.
Застанала с гръб към къщата, Алена гледаше как Брегър Дарви се метна на седлото и препусна към дома си. Когато вратата зад нея се отвори, беше сигурна че това е Коул. Без да се обръща, тя изчака той да се приближи.
— Брегър си отиде, следователно няма за какво да се тревожиш — каза най-сетне тя и тъй като Коул не проговори, добави с въздишка: — Беше дошъл, за да ти се извини за всичко, което ти е наговорил.
Тъй като мъжът й продължаваше упорито да мълчи, Алена го погледна спокойно в очите. Носеше безупречна бяла копринена риза и сива жилетка с панталони на рибена кост, но лицето му изглеждаше преуморено и отпуснато.
— Чаках те, защото трябва да си поговорим за някои неща.
— Съжалявам, Алена — каза Коул и бързешком я погледна, — но през последните дни не бях в състояние да водя подобен разговор с никого.
— Имах възможност да забележа това — отвърна тя и веднага прехапа устни, но горчивата забележка вече не можеше да бъде оттеглена. Коул не направи опит да се оправдава, а гледаше мълчаливо огрените от слънцето хълмове в далечината.
Алена не се предаде.
— Ние с теб имаме споразумение, което гласи, че ти ще се обръщаш към мен винаги когато ти потрябвам, и че винаги ще ме уведомяваш за своите намерения.