Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
В този миг отново прозвуча изстрел, който привлече вниманието й към работилницата. В гърдите й трепна плах лъч надежда. Гейдж и четиримата му работници бяха оставили работата си и тичаха към нея с пушки в ръка. Откъм строящия се кораб от другата страна се задаваха двамата Морган, които също бяха въоръжени. Очевидно всички бяха чули изстрела и писъка на Шимейн и бяха разбрали, че става нещо.
Потс се огледа, видя приближаващите се мъже и веднага проумя, че е време да се маха. Той се втурна към коня си, грабна юздите и се метна отгоре му. Преди да потегли обаче, морякът се обърна към Шимейн, размаха грамадния си юмрук и изрева:
— Още не съм свършил с тебе, блатарко! Ти ще умреш!
Сетне шибна коня с камшика, заби пети в хълбоците му и препусна стремглаво през гората. Гейдж видя, че мишената му скоро ще се изгуби от поглед, затова спря и вдигна пушката си. Гъстите храсти и дървета му пречеха да се прицели добре и ако не искаше изстрелът му да отиде на вятъра, трябваше да пресметне добре кога точно да го отправи. Като прокара мислена линия между цевта и Потс, той отмести пушката водоравно встрани, прицели се между две дъбови дървета край пътеката, откъдето скоро трябваше да мине морякът, и зачака с пръст на спусъка. Малко преди негодникът да стигне до въпросното място, отекна оглушителен гръм и оловният куршум изсвистя между дърветата, за да прониже Потс точно в мига, в който конят минаваше между двата дъба. Морякът изрева от болка и се килна напред. От лявата страна на ризата му изби голямо тъмно петно. Объркан от разместването на тежестта върху гърба си, конят намали крачка, но Потс, вече изплашен не на шега от точността на заселника, изруга гневно, смушка го с все сила с пети и отново препусна напред.
Рамзи стигна до работодателя си точно когато Гейдж, получил от своя чирак германец заредена пушка, се прицелваше отново. Но тъмните сенки и гъстите дървета закриваха бързо отдалечаващата се мишена.
— Избяга — ядосано измърмори накрая той и свали пушката.
— Но вие го ранихте, господин Торнтън — каза със смешния си немски акцент Ерих Вернер. — Никой от нас нямаше да се справи толкова добре!
Гейдж въздъхна със съжаление.
— Да, но за да бъдем спокойни за живота си, Джейкъб Потс ни трябва не ранен, а мъртъв.
— Мисля, че и твоето момиче е ранено — намеси се Рамзи и посочи Шимейн, която стоеше, притиснала ръка към кървящата си рана.
Гейдж хвърли пушката обратно на германеца и хукна към нея. Сега вече наистина съжаляваше, че не е убил Потс.
Шимейн пристъпи към него, като се опита да прикрие болката си.
— Аз съм добре — промълви тя. — Раната е повърхностна.
Гейдж не беше напълно убеден, че е така. Цялата лява страна на корсета й и част от полата вече бяха напоени с кръв.
— Ще проверим това, като те занеса в къщи — каза той и внимателно я вдигна на ръце. Прониза я остра болка и за да заглуши вика, който напираше в гърлото й, Шимейн стисна зъби и се вкопчи здраво за раменете му. После внезапно се сети какво беше правила преди появата на Потс и изпъшка, привличайки мигновено разтревожения поглед на Гейдж.
— Съжалявам, господин Торнтън — призна смутено тя. — Боя се, че оставих прането до потока.
— Забрави за дрехите! — кресна грубо той. — Изобщо не ми пука за тях!
После бутна с рамо входната врата и внесе Шимейн в трапезарията, където внимателно я пусна да стъпи на земята, обърна я към светлината, коленичи и заразглежда подгизналата от кръв рокля. С изключение на двете малки дупчици, през които бе влязъл и излязъл куршумът, дрехата бе непокътната, а това му пречеше да види раната. Затова Гейдж хвана плата с намерение да го разкъса, но Шимейн рязко се дръпна назад, възмутена от идеята му.
— Не смятам да стоя и безпомощно да ви гледам как ми късате дрехите, господин Торнтън. Сигурна съм, че роклята лесно ще се изпере и закърпи, и не виждам защо трябва да похабяваме една толкова удобна дреха.
Той въздъхна раздразнено.
— В раклата на Виктория има и други рокли, Шимейн. Можеш да вземеш която поискаш.
Ръцете му отново се протегнаха към нея, но тя пак отстъпи крачка назад и упорито поклати глава.
— Не искам да злоупотребявам с щедростта ви, господин Торнтън. Това, което вече сте ми дал, ми е предостатъчно.