Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Не мога да виня детето за нищо — прошепна Касандра, когато заизкачваха бавно стълбата. — Не е лесно да вижда погледите на всички и да подозира, че си шепнат колко скандален е този брак, а в същото време да знае, че после ще трябва да си легне пак в детската стая, сякаш нищо не се е променило. Ама че сватба! И що за първа брачна нощ!
Аларт възрази меко:
— Любима, доколкото си спомням, ти също спа сама в първата си брачна нощ.
— О, да — засмя се тя, — но моят съпруг не беше в леглото на друга, която обича повече. Нима си въобразяваш, че Дорилис не знае къде спи брат й повечето нощи? Ревнува го.
Той изсумтя сърдито.
— И да знае, какво от това? Нима има значение за нея? Може и да ревнува, защото Донал е по-привързан към Рената, но за Дорилис си остава нейният по-голям брат. Едва ли е същото, което ти преживя!
— Не знам… — проточи Касандра. — Не е толкова невръстна, колкото си я представят повечето хора. На години — да, още е дете. Но никой с нейната дарба, с два погубени живота зад гърба си и с обучението, получено от Рената, не може да остане малък, каквато и да е възрастта му. Милостиви богове, каква бъркотия! Трудно ми е да си представя докъде ще стигне всичко това!
Аларт обаче можеше да познае, а толкова му се искаше да не е така…
Посред нощ Рената се събуди от шум пред вратата. Веднага усети кой е и отвори. Разрошеният Донал се олюляваше, видимо пиян.
— Разумно ли е да идваш точно днес?
Нямаше нужда да пита, защото очевидно гласът на предпазливостта бе замлъкнал у него. Отчаянието му отекваше като силна болка в нея.
— Ако ме пропъдиш сега — изръмжа Донал, — ще се хвърля от най-високата кула на замъка!
Тя протегна ръце и го задържа да не падне, после го дръпна в стаята и затвори вратата.
— Могат да ме оженят за Дорилис — изрече той с намусената сериозност на пияния, — но никога няма да ми бъде съпруга. И никоя жена на този свят освен теб!
„О, Авара, какво ли ще ни сполети?“
Като наблюдателка Рената знаеше добре, че точно сега не биваше да споделя постелята с него. В същото време яростта и отчаянието й от преживяното унижение бяха може би по-силни и от неговите чувства. Не искаше да му отказва нищо, което би облекчило поне мъничко страданието. И се примири унило с предчувствието си, че тази нощ ще зачене сина на Донал.
24
Един ден през зимата Аларт срещна Касандра на стълбата, водеща към южното крило на замъка. Жените предпочитаха да се топлят под лъчите на зимното слънце в оранжериите.
— Какъв ярък ден! — каза й весело. — Защо не дойдеш с мен да подишаме чист въздух в някой от вътрешните дворове? Напоследък почти не те виждам денем! — Засмя се и завъртя глава. — Забравих, че си заета. Нали днес следобед е вашият женски празник в чест на Дорилис?
Всички знаеха, че от десетина дни тялото на момичето е показало първите признаци на женска зрялост. Това винаги беше повод за празник. От три дни наследницата на Алдаран раздаваше на децата своите играчки и любимите си премени. Днес щеше да се състои почти религиозната церемония, която подготвиха жените от замъка.
— Чух, че нейният баща й поднесъл някакъв специален подарък — подхвърли Аларт.
Касандра кимна.
— Аз пък й избродирах нова долна риза.
— Между другото какво става на тези тайни женски веселби?
Тя се ухили до уши.
— О, не, съпруже, не бива да разпитваш. — После добави с престорена суровост: — По-добре е мъжете да не знаят някои неща.
Аларт прихна.
— Ето една изтъркана до похабяване мъдрост, която не очаквах да чуя отново след напускането на манастира. Сигурно няма да се появите и за вечеря?
— Не, днес ще се храним отделно.
Той склони глава над ръката й.
— Ами добре, предай на Дорилис моите най-добри пожелания.
Излезе навън, а Касандра продължи нагоре по стълбата, придържайки се внимателно за перилата — коляното й оздравяваше, но още й беше трудно да се изкачва.
В оранжериите зимата наистина се понасяше по-леко не само заради топлината — винаги имаше ярки цветове по растенията, сгрети от отражателите. А от десетина дни бяха наредили и вази с клонки от плодни дръвчета, които също се подлъгаха да цъфнат. Като леронис на замъка и приемна майка на Дорилис Маргали уреждаше празненството. Присъстваха повечето жени — съпругите на икономите и заклетите съратници на дом Михаил, свитата на наследницата, няколко нейни любимки измежду прислужничките, също бавачките и наставничките й.
Първо я отведоха в параклиса, отрязаха кичур от косата й и го оставиха върху олтара на Еванда. След това Маргали и Рената я изкъпаха, накрая я облякоха от глава до пети в съвсем нови дрехи. Не забравиха да помолят и Касандра да участва в този ритуал, защото заемаше най-високо положение сред всички жени в Алдаран в този момент.