Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Наблюдавам и се уча, о, повелителю.
— Добре. Радвам се, че днес се вслушваш в съветите ми. Може би ще обърнеш внимание и на следното…
Богът замахна с жезъла си и във въздуха пред трона изплува малка кутийка. В нея имаше зърнесто холографско изображение на двама мъже в размъкнати костюми, застанали от двете страни на едно бюро. Можеха да минат за търговци, ако не бяха пръснатите по неподреденото бюро фотографии.
— Виждаш ли снимките? — попита Озирис. — Имаме късмет, че финансовите ограничения за полицията ги принуждават все още да разчитат на двуизмерни изображения. В противен случай ефектът би бил зашеметяващ — също като от огледала в бръснарница.
Той уголеми куба, докато фигурите добиха нормални размери и снимките можеха да се разгледат.
— Защо ми показваш това?
— Хайде стига — кимна богът и двете фигури в куба оживяха.
— Номер четири. Без разлика — тъкмо казваше първият. — Само че този път надписът е върху самата жертва, а не върху нещо, което носи.
Той посочи една от снимките. Върху корема с печатни главни букви беше изписана думата „Sang“ и кървавите букви се сливаха с огромното червено петно под тях.
— И все още нищо? Име? Място? Да смятам ли, че се отказваме от възможността да е свързано с информаторите?
— Никой от тези хора не е бил информатор. Най-обикновени хора — поклати унило глава първото ченге. — И наблюдателните камери пак са замъглени. Сякаш някой е допрял до тях електромагнит, но от лабораторията казват, че магнит не е използван.
— Мамка му! — втренчи се в снимките второто ченге. — Мамка му, мамка му, мамка му!
— Все нещо ще изскочи — обнадежден каза първият. — Тия типове винаги се издънват някъде по трасето. В един момент се самозабравят, нали разбираш, или просто напълно откачат…
Богът махна с ръка и кубът се смали и изчезна. Само стоновете на коленичилите жреци изпълваха последвалото дълго мълчание.
— И преди съм ти говорил за това — каза най-после той.
Анубис не отговори.
— Онова, което ме обижда, са не толкова противните ти натрапчиви импулси — продължи богът и за първи път позволи на гнева да се промъкне в гласа му. — Всички артисти си имат своите капризи, а за мен ти си артист. Но твоята методология не ми е по вкуса. Постоянно излагаш на показ странните си таланти по начин, който би могъл да причини гибелта ти. Забрави ли, че в онези приюти непрекъснато те подлагаха на тестове. Някой ден много скоро дори мудната австралийска полиция ще се сети да им се обади. Но най-жалкото е, че колкото и прикрито да го правиш, със своите малки подписчета излагаш на показ и нещо, което за мен е далеч по-важно, отколкото си ти. Не знам какво знаеш за моите дела, но Свещеният Граал съвсем не е шегичка, над която да се кикотиш.
Богът се изправи на крака и за миг го обгърна смътна, заредена с електричество сянка. Гласът му затътна като пролетна буря:
— Не ме разбирай погрешно. Ако изложиш на риск проекта ми, ще се справя с тебе веднъж завинаги. Ако възникне подобна ситуация, каквато и защита да си си измислил, ще я издухам, както ураганът издухва сламката.
Позволи си да се отпусне обратно на трона.
— Иначе съм доволен от тебе и ми е болно да те кастря. Не позволявай това да се случи отново. Намери някой не толкова идиосинкретичен начин да утоляваш инстинктите си. Ако остана доволен, ще те възнаградя така, както не можеш да си представиш. Не преувеличавам. Разбра ли ме?
Главата на чакала се заклати така, сякаш собственикът й беше изтощен. Богът потърси някаква следа от непокорство, ала откри само страх и смирение.
— Добре — приключи той. — В такъв случай аудиенцията ни приключи. Очаквам с нетърпение следващия ти доклад по проекта Небесен бог. Другата седмица?
Анубис кимна, но не вдигна поглед. Богът скръсти ръце и вестителят на смъртта изчезна.
Озирис въздъхна. Престарялото човече вътре в бога беше уморено. Разговорът му с подчинения не мина много зле, но сега му предстоеше разговор с черния, с Другия — единственото същество на този свят, от което се страхуваше.
Работа работа, работа и все нови и нови неприятности. Единствено Граалът си струваше всички тези мъки, всички тези страдания.