Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Няма да ви губим времето. Не искаме повече пари. Всъщност, ако добавите нещичко, ще поискаме само сто хиляди швейцарски кредита, по-голяма част, от които ще ни трябват за защита след акцията, докато нещата се уталожат.
Отново повдигна вежди.
— А какво е това „нещичко“?
Втората безформена фигура постави ръцете си, които приличаха на шпатули, върху масата.
— Чували сме, че вашият шеф има достъп до някои биологични продукти — един от големите им източници се намира в нашето полукълбо.
Дред се наведе напред. Нещо стегна слепоочията му.
— Моят шеф ли? Сключвате този договор еднолично с мен. Навлизате в много опасна територия.
— Въпреки това е известно, че вършите доста работа за една определена група. Независимо дали стоят зад този договор или не, те притежават нещо, което ни трябва.
— Искаме да започнем страничен бизнес — обади се другата. — Нещо, което да не изисква толкова напрежение на стари години, както сегашните ни занимания. Преценили сме, че търговия на едро с тези биологични продукти е идеална перспектива, и търсим начин да влезем в бизнеса. Вашият шеф може да ни осигури това. Искаме участие, а не съперничество.
Дред се замисли. Независимо от огромното си влияние Стареца и приятелите му бяха обект на безброй слухове. Сестрите Беина се движеха в кръговете, в които се знаеше голяма част от истината дори за някои от най-ужасяващите и недоказуеми предположения, така че молбата им не означаваше задължително пробив в сигурността. Дори да беше така, мисълта да се яви пред Стареца с такова нагло предложение не го поблазни особено, тъй като би довело и до частична загуба на контрол над неговите контрагенти и би объркало бъдещите му планове.
— Май ще трябва да възложа тази работа на „Клекър и ко“ — подхвърли по възможно най-небрежния начин той, раздразнен, че се бе оставил да го извадят от равновесие.
Сестрите Беина бяха успели да изравнят резултата. Първата фигура се изкикоти и изхърка, сякаш някой преряза гърлото й.
— И да загубите месеци и кредити, докато се натуткат с проучванията?
— Да не говорим, че ще остави всичко в ръцете на своите главорези — добави втората, — които ще се втурнат като бикове и ще оставят навсякъде следи от копита и белези от рога. Това е наша територия. Имаме контакти из целия град, включително и в някои от най-важните му сектори.
— Да, но Клекър няма да се опитва да ме изнудва.
Първата постави ръце върху масата до тези на сестра си — сякаш правеха спиритичен сеанс.
— Работили сте с нас и преди. Знаете, че ще изпълним поръчката. И освен, ако не сте се променили изцяло, сеньор, вие сам смятате да поемете ролята на водач. В чии ръце бихте поверили сигурността си — на Клекър, за когото мястото е непознато, или в нашите, след като можем да се справим и с вързани очи?
Дред вдигна ръка.
— Изпратете ми офертата си. Ще я имам предвид.
— Току-що я изпратихме.
Той сви пръсти. Офисът и безликите сестри изчезнаха.
Пусна чашата бира на пода и започна да наблюдава как последните разпенени капки попиват в белия килим. Беснееше от ярост, сякаш бе глътнал живи въглени. Сестрите Беина най-добре биха свършили работата и бяха прави за Клекър и наемниците му, което означаваше, че ще му се наложи да поговори със Стареца й да му съобщи какво са поискали те.
Което пък значеше, че пак трябва да ходи при смахнатото дърто копеле и да му пада на колене — поне символично. За кой ли път. Също като в онази древна реклама с наострилото уши куче, заслушано в радиото или в нещо друго. В гласа на господаря. На четири крака, както толкова пъти в детските си години, преди да се научи да отговаря на болката с болка. През всички онези непрогледни нощи, докато пищеше под другите момчета. Гласът на господаря.
Стана и закрачи напред-назад из малката стаичка, стиснал юмруци толкова силно, че ноктите се забиха в кожата му. Задъха се от ярост. Предстояха му още три по-маловажни разговора тази вечер, но в това състояние надали би се справил с тях както трябва. Сестрите Беина бяха успели да го притиснат и го съзнаваха. Бившите курви винаги усещаха кога са те гепили за топките.
Отвърни на болката с болка.
Отиде до мивката, напълни шепите си със студена вода и я плисна върху лицето си. Косата му прилепна от водата, тя закапа по брадичката върху гърдите му и намокри ризата му. Кожата му пареше, сякаш гневът вътре в него го беше нажежил като желязна печка. Погледна се в огледалото — очакваше да види как водата се изпарява от кожата му. Очите му бяха отворени широко — обкръжени от бяла елипса.
Имаше нужда от облекчение. Нещо, което да успокои мислите му, да уталожи напрежението. Отговор. Отговор на гласа на господаря.