Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
През малкото му прозорче се виждаше гърбицата на моста и пръснатите във всички посоки потрепващи светлинки на Голям Сидни. Не беше трудно да погледнеш надолу към тези пулсиращи светлинки и да си представиш, че всяка една от тях е отделен човек и че ти като Господ от своята висота можеш просто да протегнеш ръка и да угасиш някоя от тях. Или всичките.
Преди да продължи с работата, реши той, ще се наложи да се поупражнява. Така щеше да се почувства по-силен, както обичаше да се чувства.
Усили вътрешната си музика и отиде да вземе остриетата си.
— Не се съмнявам, че е вярно — обади се богът. — Питам дали е допустимо.
Останалите от енеадата го изгледаха със зверските си погледи. Вечният сумрак през широките прозорци на западния дворец изпълваше цялата зала със синкава светлина и газените лампи не можеха напълно да я разпръснат. Озирис вдигна бича си.
— Приемливо ли е? — повтори той.
Птах Занаятчията се поклони леко, но Озирис се усъмни реалният му двойник също да го е направил. Това беше една от приятните страни на обстоятелството, че братството провежда срещите си в неговата виртуална сфера — управляващата система можеше да предложи поне минимум любезност. Сякаш за да докаже, че поклонът не е бил негов собствен жест, Птах отсече троснато:
— Не, по дяволите, много ясно, че не е приемливо. Но това е съвсем ново нещо — трябва да очакваш и най-невероятното.
Озирис не отговори веднага, изчакваше гневът му да се поуталожи. Повечето от членовете на висшия съвет на Братството бяха поне толкова твърдоглави, колкото него, и не би било разумно да ги принуди да се отбраняват.
— Просто искам да разбера как можем да се отървем от някого, когото сами вкарахме в системата — каза най-сетне той. — Как така „изчезнал“? Имаме тялото му, за Бога!
Той се намръщи при тази случайно изплъзнала се подигравка със себе си и скръсти ръце пред бинтованите си гърди.
Жълтото лице на Птах се изкриви в усмивка — типично по американски той демонстрираше неуважение към властта и несъмнено смяташе ВР-средата на Озирис за излишно помпозна.
— Да, със сигурност имаме тялото му и ако беше само това, можехме да се освободим по всяко време. Но ти беше този, който поиска тъкмо тази добавка, макар че така и не разбрах защо. Тук работим на непозната територия — особено с всичките онези променливи, които собствените ни експерименти прибавиха към цялата тази каша. Все едно да очакваш предметите да се държат в открития Космос по същия начин, както на Земята. Доста нечестно е, мама му стара, да обвиняваш все моите хора, когато стане малко напечено.
— Този мъж не го държим жив ей така, по прищявка. Имам основателни причини за това, макар и да са лични.
Озирис говореше възможно най-спокойно и убедително. Не искаше да изглежда капризен — особено когато спореше с Птах. Ако изобщо съществуваше вероятност някой да му се противопостави в предстоящите дни, то това беше американецът.
— Така или иначе — много жалко. Приближаваме кризисната точка и не можем да караме Ра да чака още дълго.
— Исус се разплака! — тресна с юмрук по базалтовата маса Хор, който имаше глава на сокол. — Ра ли? Какво, по дяволите, е това пък сега?
Озирис го погледна втренчено. В отговор и черните безчувствени птичи очи се втренчиха в него. Разбира се, пак американец. Все едно да се разправяш с деца — макар и доста могъщи и влиятелни дечица.
— Намирате се в моя дом — каза той с възможно най-спокоен тон. — Нищо няма да ви се случи, ако покажете малко уважение или поне любезност.
Остави изречението да увисне във въздуха, за да даде възможност на другите членове на Братството да си помислят какво би могло да се случи с Хор и да си припомнят всичко онова, което би могъл да си позволи един разгневен Озирис.
— Ако се беше запознал с предоставената ти информация, щеше да знаеш, че „Ра“ е моето име за финалната фаза на проекта „Граал“. А ако си прекомерно зает, за системата ми ще е удоволствие да ти превежда, за да не прекъсваш потока на разговора по време на обсъжданията ни.
— Не съм дошъл тук да си губя времето — като че ли се поукроти птицеглавият бог и почеса енергично гърдите си, което накара Озирис да потръпне от погнуса. — Ти си председателят, така че играем с твоите играчки, носим твоите симове и всичко останало. Но аз съм зает човек и нямам време да усвоявам най-новия ти комплект от правила всеки път, когато се включа.
— Стига сте се джафкали — намеси се Сехмет.
За разлика от другите Сехмет вероятно се чувстваше удобно зад маската си на богиня. Озирис предполагаше, че би предпочела лъвската глава в реалния живот. Беше родено божество: никакви разрушителни демократични измишльотини не опорочаваха възгледите й.