Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Налага ли се да приключим с висящ въпрос — продължи тя, — с този „изчезнал човек“? Какво би желал нашият председател?
— Благодаря, че попита — облегна се Озирис на високия си трон. — Имам лични причини да искам да бъде открит. Ако измине достатъчно време, без да постигнем особен успех, ще разреша да бъде убит, но би било калпаво решение.
— Не само калпаво — енергично се обади Птах, — може и изобщо да не е никакво решение. В момента може и да не сме в състояние да го убием — или поне онази част от него, която пребивава в системата.
Някой вдигна крехката си ръка. Останалите се извърнаха — Тот твърде рядко вземаше думата.
— Надявам се, че нещата не са стигнали толкова далеч, нали? — попита той, а тясната му глава на ибис клюмна унило и човката се заби в гърдите му. — Нима сме изгубили контрол над виртуалната си среда? Това би било твърде печално събитие. Ще трябва доста да помисля, преди да продължа ангажиментите си. Би трябвало по-надеждно да контролираме процеса.
Озирис понечи да отговори, но Птах го изпревари:
— В периферията на всяко парадигмално разместване винаги се наблюдават отклонения. Подобно на бурите в периферията на атмосферен фронт — по правило ги очакваме, но не можем да ги предскажем категорично. Не ме безпокои това, а мисля, че не трябва да безпокои и вас.
Около масата избухна нов спор, но този път Озирис не беше недоволен. Тот беше предпазлив азиатец и не обичаше неочакваните промени и необмислените изхвърляния, а почти със сигурност не одобряваше и нетактичността на американците: Птах си беше направил лоша услуга. Тот и неговият китайски консорциум бяха голям и важен блок на властта в Братството — Озирис ги беше обработвал от десетилетия. Отбеляза си да се свърже лично с Тот по-късно и да вземе отношение към безпокойствата му. Междувременно раздразнението на китайския магнат несъмнено щеше да се насочи отчасти към Птах и неговия западен контингент.
— Моля ви, моля ви — прекъсна ги той най-сетне. — Ще бъда щастлив да си поговоря насаме с всеки, който има някакви притеснения. Колкото и да е нищожен, коренът на проблема е в моята лична инициатива. Поемам цялата отговорност.
Това поне накара насядалите около масата да млъкнат и беше сигурен, че зад безизразните им симове, зад бръмбарските челюсти и маските на хипопотами, овни и крокодили се правят сметки и отново се преценяват различните шансове. Но знаеше освен това, че има достатъчно авторитет, за да принуди дори и самодоволния Птах да престане да спори с него, за да не го сметнат за разколник.
„Ако не беше Граалът в края на това дълго, изтощително пътуване — помисли си той, — с радост бих гледал как погребват цялата тази алчна пасмина в общ гроб.
Жалко че толкова силно се нуждая от Братството. Това неблагодарно председателство е все едно да учиш пираня да се държи прилично на масата.“
Усмихна се леко зад маската си на труп, макар всевъзможните зъби и бивни, които блещукаха по цялото протежение на масата, да придаваха на картината противен ореол на правдоподобност.
— Сега, ако сме приключили с другото и ако засега сме отложили проблема с нашия малък беглец, има още само едно нещо — въпроса с нашия бивш колега Шу — обърна се към Хор с иронична загриженост той. — Нали разбираш, че Шу е само кодово име, малък отломък от нашата египтиада? Подходяща шега, между впрочем, тъй като Шу е бил небесният бог, който се е отказал от небесния трон в полза на Ра. Нали разбираш, генерале? Толкова малко живи бивши колеги са ни останали, че бях сигурен, че няма да ти е необходим превод.
Соколовите очи проблеснаха.
— Знам за кого говориш.
— Добре. Доколкото схванах настроението на последното ни общо събрание… Шу… се е превърнал след оттеглянето си в тежест за старата фирма — позволи си да се изкикоти сухо той. — Предприех известни процедури с оглед редуцирането на тази тежест в максимална степен.
— Обясни какво имаш предвид — увисна езикът на Сехмет от светлокафявата й зурла. — Онзи, когото наричаш Шу, трябва да бъде убит, така ли?
Озирис се облегна назад.
— Долавяте нашите нужди възхитително бързо, мадам, но крайно опростено. Трябва да се направи много повече.
— Мога да изпратя хората с черните чували за него след дванайсет часа. Да разчистят всичко там, да го изгорят до основи и да донесат механизма за проверка — вдигна ръка Хор към извитата си човка — странен жест, за чието декодиране на Озирис му бяха нужни няколко секунди. Там, в РЖ, генералът си беше запалил пура.