Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 227
Перейти на страницу:

— Никога няма да сложа в кесията си пара от неговите, Майкъл — рече стопанинът. — Много добре знам какво се полага за фалшифициране на кралски монети.

— Макар и да си стар, вуйчо, ти си истински глупак. Не ме дърпай за дрехата, докторе, ти също си глупак! И понеже и двамата сте глупаци, трябва да ви обясня, че аз се изразих метафорично.

— Ти полудя ли? — ядоса се старецът. — Дяволът ли е влязъл в тебе? Да се махаме по-бързо оттук, преди да сме привлекли всички погледи.

— Всички погледи ли, казваш? — високо рече Ламборн. — Заблуждаваш се, драги. Давам ти дума, че оттук нататък никой няма вече да посмее да те погледне. Господа, заклевам се в бога, че ще избода с камата си очите на всеки, който се осмели да погледне този стар джентълмен. Стой си спокойно, старче! Всички тук са мои приятели, стари приятели от детинство, и никого няма да издадат.

— Не е ли по-добре да се оттеглиш в отделна стая, племеннико? — рече Джайлс Гозлинг. — Говориш странни и опасни неща, Р сега навсякъде е пълно с шпиони.

— Пет пари не давам за тях — отвърна самоуверено Майкъл.

— Шпиони! Пфю! Аз служа при благородния граф Лестър. А, ето го и виното! Напълни по чаша на всеки, виночерпецо, да пием за здравето на цветето на Англия — благородния граф Лестър! Повтарям — за благородния граф Лестър! А оня, който откаже, е чисто и просто свиня от бандата на Съсекс и аз ще го накарам да вдигне тоста дори ако трябва да му отрежа краката и да ги опуша като свински бут!

Никой не се възпротиви срещу тоста, предложен при такава страшна заплаха, а Майкъл Ламборн, чието пиянско настроение естествено се повиши още повече от новоизпитото вино, взе да възобновява шумно познанствата си с посетителите, които знаеше от по-рано. Те го приемаха почтително и със страх, защото и най-последният от слугите на графа-фаворит, особено пък човек като Ламборн, внушаваше по очевидни причини и едното, и другото чувство.

След като се увери, че придружителят, му няма да отстъпи от своето, старецът престана да спори с него, седна в най-тъмния ъгъл на помещението, поръча си чаша херес и сякаш задряма над нея; стараейки се да привлича колкото се може по-малко внимание към себе си и да не прави нищо, което би могло да напомни за присъствието му на Ламборн, който вече бе подхванал разговор със стария си приятел Голдтред от Абингдън.

— Няма да ми повярваш, приятелю Майк — каза търговецът, — но аз така се радвам, че те виждам, както се радвам, като видя парите на клиента. Е, сега вече, Майк, можеш да сместиш тайничко приятеля си в някой маскарад или в друго някакво забавление.

Ако пък на благородния граф се случи да намине някой път из този край и му потрябва испанска яка или нещо от този род, ти с чиста съвест би могъл да му пошепнеш на ухото: „Моят стар приятел, младият Лорънс Голдтред от Абингдън, има чудесна стока: лен, копринен газ, батиста и други, пък и самият той е такова чудесно момче, че по-добро не може да се намери в целия Бъркшир, и е готов да се бие за ваша свет лост срещу всеки юначага с неговия ръст.“ Би могъл да добавиш също…

— Мога да надрънкам още стотина дяволски измислици, драги — каза Ламборн. — За приятел добрите думи не се пестят.

— От сърце пия за твоето здраве, Майк — вдигна наздравица търговецът. — Впрочем ти би могъл да ни разкажеш и как стои въпросът с новата мода. Току-що тук един амбулантен търговец-мошеник превъзнасяше до небесата старомодните испански чорапи и хулеше гасконските, макар че от пръв поглед се вижда колко красиво подчертават те крака и коляното, особено когато са украсени с разноцветни жартиери в съответствие с цвета на костюма.

— Прекрасно, прекрасно! — отвърна Ламборн. — Това се доказва и от твоите мършави бедра, които се виждат през цепките на канавацата и гюла и напомнят на хурка, от която вълната е изпредена наполовина.

— Нали и аз казвам, че… — рече търговецът, чиято слаба глава също се беше вече завъртяла. — Но къде е този разбойник — амбулатният търговец! Ей сегичка тук, струва ми се, имаше един амбулантен търговец. Стопанино, къде, по дяволите, изчезна този амбулантен търговец?

— Там, където трябва да бъде благоразумният човек, мистър Голдтред — отвърна Джайлс Гозлинг. — Затворил се е в стаята си, пресмята днешната печалба и подготвя стоката си за утре.

— Да върви по дяволите, глупав дърдорко такъв! — заключи търговецът. — Ей богу, не би било лошо да го освободим от стоката му — я ги гледай ти, банда скитащи измамници, ще кръстосват страната и само ще вредят на почтените търговци. В Бъркшир обаче има достатъчно смелчаци, стопанино, и някой от тях може да срещне из пътя този амбулантен търговец.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)