Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Мелайне придърпа шала около раменете си, сякаш не беше сигурна дали да се съгласи, или не, но Егвийн каза:
— Опитвам се, но той понякога сякаш изобщо не прилича на себе си, а когато пак заприлича, е толкова високомерен, че…
— А ти се постарай. Да му се помогне да остане себе си може да се окаже най-доброто, което някой може да направи за него. За него, както и за целия свят.
Това предизвика мълчание. Двете с Егвийн определено не обичаха да отварят дума за очакваното полудяване на Ранд, а на Мелайне то едва ли се харесваше повече.
— Имам да ти кажа още нещо важно — продължи тя след малко. — Смятам, че Отстъпниците замислят нещо. — Не беше същото, като да им каже за Биргит. Направи го да изглежда така, че все едно тя самата беше видяла Ланфеар и другите. Всъщност Могедиен беше единствената, която тя можеше да разпознае, ако я види, и може би Ашмодеан, макар да го беше виждала само веднъж, и то от разстояние. Надяваше се, че никоя от тях няма да се сети да я попита откъде е разбрала кой кой е, нито защо смята, че Могедиен би могла да я дебне. В действителност проблемът възникна съвсем не от това.
— Ти да не си скитосвала из Света на сънищата? — Очите на Мелайне станаха на зеленикав лед.
Нинив посрещна смразяващия й поглед с още по-смразяващ въпреки отчаяното клатене на главата на Егвийн.
— Едва ли бих могла да видя Рахвин и останалите без това, нали?
— Айез Седай, ти знаеш малко, а се опитваш твърде много. Не трябваше да те учим на няколкото нещица, които ти показахме. Колкото до мен самата, понякога съжалявам, че дори се съгласихме на тези срещи. Необучени жени не бива да се допускат в Тел-айеран-риод.
— Аз сама съм усвоила повече неща, отколкото ме научихте вие — каза хладно Нинив. — Сама съм се научила да преливам и не виждам защо с Тел-айеран-риод трябва да е различно. — Каза го само заради опърничавия си гняв. Вярно беше, че се бе научила да прелива сама, но без да си има представа какво точно прави. Преди Бялата кула тя беше Изцерявала понякога, но без да го съзнава, докато Моарейн не й го доказа. Учителките й в Кулата й бяха казвали, че тъкмо затова има нужда да е ядосана, за да прелее — че е била скрила дарбата от самата себе си, плашейки се от нея, и само яростта можела да пробие през този отдавна заровен в душата й страх.
— Значи ти си една от онези, които Айез Седай наричат диви. — В последната дума имаше намек за нещо, но дали презрение или жалост, на Нинив не й стана ясно. В Кулата този термин едва ли можеше да се приеме за комплимент. Разбира се, сред айилците дивачки нямаше. Мъдрите, които можеха да преливат, издирваха всяко момиче, родено с искрата, онези, които рано или късно щяха да развият дарбата да преливат, дори и да не се постараеха да се научат. Те твърдяха също така, че намират и всяко момиче, което не притежава искрата, но може да се научи с повече указания. Никое айилско момиче не загиваше, докато се опитва да се научи само. — Ти познаваш опасностите от изучаването на Силата без наставничество, Айез Седай. Не мисли, че опасностите на съня са по-малки. Те са също толкова големи, а може би и повече, за онези, които влизат тук без познание.
— Аз внимавам — отвърна с плътен глас Нинив. Не беше дошла тук, за да слуша досадните наставления на тази златокоса айилска лисица. — Знам какво правя, Мелайне.
— Нищо не знаеш. Твърдоглава си също като тая, когато дойде при нас. — Мъдрата дари Егвийн с почти дружелюбна усмивка. — Ние обаче укротихме прекалената й буйност и сега тя усвоява плавно. Макар че все още продължава да допуска грешки. — Доволната усмивка на Егвийн помръкна. Нинив заподозря, че Мелайне беше добавила последното тъкмо заради тази усмивка. — Ако желаеш да бродиш в съня — продължи Мъдрата, — ела при нас. Ние ще укротим твоето нетърпение и ще те научим.
— Нямам нужда да ме укротяват, благодаря много — каза Нинив с учтива усмивка.
— Аан-аллейн ще умре в деня, в който разбере, че ти си умряла.
Лед прободе сърцето на Нинив. Аан-аллейн беше прозвището, с което айилците наричаха Лан. „Единственият мъж“, на Древния език, или „Мъжът, който е сам“, или „Мъжът, който е цял народ“; точните преводи от Древния език често бяха трудни. Айилците хранеха голямо уважение към Лан, мъжа, който нямаше да се откаже от своята война със Сянката — врага, унищожил държавата му.
— Бориш се мръсно — промърмори тя.
Мелайне вдигна едната си вежда.
— Нима се борим? Ако е така, тогава запомни, че в една битка има само печелещ и губещ. Правилата да не се наранява съперникът важат само в игрите. Искам да получа обещанието ти, че няма да правиш нищо в съня, без първо да си попитала някоя от нас. Знам, че Айез Седай не могат да лъжат, затова бих искала да чуя да го изречеш.