Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Добре е — отвърна Егвийн. — Притеснява се дали си в безопасност.
Нинив изпусна дъх, който бе задържала несъзнателно. Пустошта беше твърде опасно място дори за Куладин и неговите Шайдо, а Лан дори не разбираше значението на думата „предпазливост“. Той се притеснявал за нейната безопасност? Нима този глупав мъж си мислеше, че тя не може да се грижи за себе си?
— Най-сетне стигнахме до Амадиция — каза тя бързо, надявайки се да прикрие смута си. „Развързах си езика, а после и въздишки! Този мъж ми е отнел ума!“ По израженията на другите не можеше да се разбере дали е успяла. — Едно село на име Сиенда, източно от Амадор. Бели плащове навсякъде, но не ни обръщат особено внимание. Други са тези, от които трябва да се притесняваме. — Пред Мелайне се налагаше да внимава — да поизвърти малко истината всъщност, — но им разказа за Ронде Макура и нейното странно послание, както и за опита й да ги упои. Опита, защото не можеше да си позволи да признае пред Мелайне, че жената беше успяла. „Светлина, но какво правя аз? Никога досега не съм лъгала Егвийн!“
Предполагаемата причина — връщането на избягали Посветени — естествено не можеше да бъде спомената пред една от Мъдрите. Те си мислеха, че двете с Елейн са пълни Айез Седай. Но по някакъв начин трябваше да намекне на Егвийн истината.
— Възможно е да има нещо общо с някакъв заговор, засягащ Андор, но ние с Елейн и ти имаме нещо общо, Егвийн, и смятам, че трябва да сме също толкова внимателни, колкото и Елейн. — Момичето кимна бавно: изглежда, разбра. — Добре че вкусът на онзи чай ме направи подозрителна. Представяш ли си, да се опитат да пробутат вилняк на жена, която разбира от билки!
— Кроежи, заплетени в коварства — промърмори Мелайне. — Великата змия е подходящ знак за вас, Айез Седай, мисля. Някой ден току-виж сте се самоизяли.
— Ние също имаме новини — каза Егвийн.
Нинив не виждаше причина за припряността на момичето. „Разбира се, че няма да позволя на тази жена да ме подмами да изтърва нервите си. А и не бих могла да се ядосам от това, че обижда Кулата.“ Тя свали ръката си от плитката. Това, което имаше да й каже Егвийн, набързо я накара да забрави за нервите си.
Това, че Куладин е тръгнал да прекоси Гръбнака на света, наистина беше сериозна вест, а че Ранд го е последвал, едва ли можеше да се нарече по-маловажна; той бързал към Джангайския проход, като тръгвал призори и спирал късно след залез слънце. Мелайне каза, че скоро щели да ги настигнат. Условията в Кайриен бяха достатъчно тежки и без братоубийствена война между айилците на нейна територия. И със сигурност щеше да избухне нова Айилска война, ако той се опиташе да осъществи налудничавия си план.
„Колко ли време мина, откак главната ми грижа бе просто да го защитя? — помисли си тя с горчивина. — А сега искам само да остане разумен, за да се срази в Последната битка.“ Не само за това, но и за това. Той беше каквото беше. „Светлината да ме изгори дано, станала съм също толкова лоша, колкото Сюан Санче и всички тях!“
Но това, което наистина я слиса, бяха нещата, които Егвийн й съобщи за Моарейн.
— Тя му се подчинява? — възкликна Нинив невярващо.
Егвийн й кимна енергично и се загърна в невъзможния си айилски шарф.
— Снощи имаха спор — тя продължава да се мъчи да го убеди да не прекосява Драконовата стена — и най-накрая той й каза да излезе да постои навън, за да се поохлади. Тя изглеждаше все едно, че си е глътнала езика, но го направи. Стоя навън цял час.
— Не е редно — вметна Мелайне сърдито. — Мъжете имат толкова право да се разпореждат с Айез Седай, колкото и с Мъдрите. Дори самият Кар-а-карн.
— Нямат, разбира се — съгласи се Нинив, макар да бе смаяна от чутото. „Ама какво ме интересува мен дали тя ще играе по свирката му? Тя толкова често е карала всички да играем по нейната.“ Но все пак не беше редно. „Не искам да ставам Айез Седай, а само да науча повече за Церителството. Искам да си остана такава, каквато съм. Нека да й се разпорежда колкото си ще!“ И все пак не беше редно.
— Но сега поне говори с нея — каза Егвийн. — Преди ставаше на киселица, като я видеше на по-малко от десет крачки от себе си. Нинив, главата му става все по-дървена с всеки изминал ден.
— Едно време, когато си мислех, че ще ме наследиш като Премъдра — каза й насмешливо Нинив, — те учех как да цериш дървени глави. Най-добре ще е за самия него, ако го направиш, дори да се е развилнял като кралски бик насред пасището. Още повече, щом го прави. Кралете — както и кралиците — могат да бъдат глупци, когато забравят какво са и се държат като такива, които са, но стават още по-лоши, когато започнат да помнят само това, което са, и забравят кои са. На повечето от тях просто им трябва човек, който непрекъснато да им напомня, че и те ядат, потят се и реват като най-простия селянин.