Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Сега ни зарива една лавина от сляпо натрупвани научни данни; причина за това ирационално натрупване е, че липсва рационална преценка за научното творчество. Затрупва ни и прекомерното стилизаторство в изкуствата — изтъняло изкуство, — защото съществуват твърде малко опити да се проникне в скрития смисъл на емоционалното и да бъде то реасимилирано. Имаме хора на изкуството без научни знания и учени без художествени знания, и двете категории хора са лишени от каквото и да било духовно усещане за гравитация и слабо е да се каже, че резултатът е лош — той е отвратителен. Часът за истинско ново обединяване на изкуство и техника отдавна е ударил.
При Диуиз започнах да говоря за покоя на духа във връзка с техническата работа, но ме прекъснаха с присмех, защото развих мисълта си откъснато от контекста, в който този въпрос ми хрумна за пръв път. Сега, мисля, ще бъде в съгласие с контекста, ако се върнем към покоя на духа и видим за какво съм говорел.
Покоят на духа изобщо не е нещо чуждо на техническата работа. В него е всичко. Онова, което го поражда, е добрата работа, а това, което го унищожава, е лошата работа. Оптиката, измерителните инструменти, качественият контрол, крайното изпитание, всичко това са средства за постигане на окончателната цел — спокойствието на духа на ония, които са отговорни за работата. Онова, което действително има значение в края, е техният душевен покой, нищо друго. Причината за това е, че покоят на духа е необходимо условие за възприемане на онова качество, което е над романтичното качество и класическото качество и което обединява двете и което трябва да съпътствува работата, докато тя напредва. За да забележиш кое изглежда добре и да разбереш причините, заради които то изглежда добре, трябва да си изработиш едно вътрешно спокойствие, един покой на духа, така че светлината на доброто да може да проникне.
Казвам — вътрешен покой на духа. Той няма пряко отношение към външните обстоятелства. Може да бъде постигнат от монах по време на съзерцание, от войник в тежка битка или от шлосер, отнемащ последната десетохилядна от инча от метална повърхност. Той изисква да забравиш за себе си и по този начин да се отъждествиш напълно с околните обстоятелства. Съществуват много равнища на това отъждествяване, както и много равнища покой, така непроницаеми и трудни за постигане, както и по-понятните равнища на деятелност. Планините на постиженията са качество, разкрито само в една посока, и са сравнително безсмислени и често непостижими, ако не бъдат придружавани от едно стигащо до дълбините самоосъзнаване — така различно от съзнанието, че ти си център, — което идва от вътрешния покой на духа.
Вътрешният покой на духа се постига на три равнища, физическият покой изглежда най-лесен за постигане, макар че и тук има много равнища, както свидетелствува за способността на индуистките мистици да живеят живи заровени дни наред. Духовният покой, при който човек е напълно освободен от блуждаещи мисли, изглежда по-труден, но е постижим. Но ценностният покой, при който човек е освободен от блуждаещи желания и просто живее и върши делата си без изкушения, това сякаш е най-трудно.
Мислел съм си понякога, че този вътрешен покой на духа, това спокойствие наподобява (макар и да не е едно и също) спокойствието, което ни обзема понякога при риболов. То до голяма степен определя популярността на този спорт. Просто да си седиш с въдица във водата, без да се движиш, без да мислиш за каквото и да било, без да се тревожиш за каквото и да било — това сякаш премахва вътрешното напрежение и ядовете, които са ти пречили да решиш проблемите, с които преди не си могъл да се справиш и които са придавали грозота и спънатост на действията и мислите ти.
Не е необходимо да ходиш за риба, разбира се, за да си поправиш мотоциклета. Достатъчна е чаша кафе, разходка из квартала, понякога просто да оставиш работата и да помълчиш пет минути. Като направим това, можем почти да усетим как израстваме към този вътрешен покой на духа, който ни разкрива всичко. Онова, което ни кара да обръщаме гръб на вътрешното спокойствие и качеството, което то разкрива, е лошо поддържане. Онова, което ни кара да се насочим към него, е добро. Начините да се обърнем с гръб или лице са безкрайно много, но целта е винаги една и съща.