Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Природата на нашата култура е такава, че ако трябва да потърсим напътствия за това, как да се свърши някоя от тия работи, напътствията винаги излагат само едното разбиране за качество — класическото. Те ще ни кажат под какъв ъгъл да държим острието, когато точим ножа, или как се използува шевна машина, или как да смесим и размажем лепилото с презумпцията, че след като веднъж тия същностни методи са приложени, „доброто“ ще си дойде само. Способността да се види пряко кое „изглежда добре“ ще бъде пренебрегната.
Резултатът е типичен за съвременната техника — такава потискаща повсеместна монотонност на външния вид, че тя трябва да се облицова със „стил“, за да стане приемлива. А това прави нещата още по-лоши за човек, който има усет към романтичното качество. Сега не е само потискащо тъпо, сега е и фалшиво. Сложете двете заедно и ще получите в основни линии доста точна представа за съвременната американска техника: стилизирани коли, стилизирани извънбордни двигатели, стилизирани пишещи машини и стилизирани дрехи. Стилизирани хладилници, пълни със стилизирани храни в стилизирани кухни на стилизирани къщи. Пластмасови стилизирани играчки за стилизирани деца, които по Коледа и рождени дни са в стил със стилните си родители. Човек трябва да е доста стилен самият, за да не му се доповръща понякога. Именно от стила побесняваме; той е техническа грозота, сиропирана с романтичен фалш при напън да се създаде красота и печалба от хора, които, макар и стилни, не знаят откъде да започнат, защото никой, никога не им е казал, че съществува такова нещо — качество — на този свят и че то е реално, а не стил. Качеството не е нещо, което се слага върху субектите и обектите като станиол върху коледна елха. Истинското качество трябва да бъде източникът на субектите и обектите, шишарката, от която трябва да поникне елхата.
За да се стигне до такова качество, е нужно нещо по-различно от „Операция 1 и операция 2, операция 3“ в указанията, които съпътствуват дуалистичната техника, и в него ще се опитам да навляза сега.
След много извивки на каньона спираме да отдъхнем при някакво малко разширение, покрито е недорасли дръвчета и скали. Тревата около дърветата е изгоряла, кафява и осеяна с боклуци от излетниците.
Сривам се в някаква сянка и след малко примижавам към небето, което всъщност не съм поглеждал, откак навлязохме в каньона. Там, горе, над стените му, е прохладно, тъмносиньо и много далечно.
Крис даже не отива да погледне реката, нещо, което иначе би сторил. И той като мен е уморен и му стига просто да седи под оскъдната сянка на тия дървета.
След малко казва, че между нас и реката има нещо, което прилича на чугунена помпа. Сочи към нея и аз разбирам какво има предвид. Отива натам, после го виждам как помпа вода върху дланта си и наплисква лицето си. Отивам при него и помпам, за да може да използува и двете ръце. После и аз се плискам. Водата разхлажда ръцете и лицето ми. След това отиваме при мотоциклета, качваме се и излизаме отново на шосето в каньона.
Сега за това решение. В цялата шъто̀куа досега на проблема за техническата грозота се гледа от отрицателни позиции. Казано бе, че романтичното отношение към качеството, каквото имат Съдърлендови, е само по себе си безнадеждно. Човек не може да живее, ограничен в емоционалния свят на „груви“. Трябва да се работи и със скрития смисъл на вселената, със законите на природата, които, веднъж разбрани, могат да направят работата по-лесна, болестите — по-редки и глада — почти липсващ. От друга страна, техниката, основана на чистия дуалистичен разум, бива порицавана и за това, че постига тези материални преимущества, като превръща света в стилизирано бунище. Време е вече да престанем с порицаването и да излезем с някакви отговори.
Отговорът е твърдението на Федър, че класическият подход не бива да бъде разкрасяван, като се загръща с романтична опаковка; класическият и романтичният подход трябва да бъдат обединени на едно още начално равнище. В миналото светът на нашия здрав разум е отхвърлил една по една романтичните, ирационални представи на доисторическия човек, отдалечавал се е от тях. Още отпреди времето на Сократ се налагало да се отхвърлят страстите, емоциите, за да се освободи рационалният разсъдък и да може той да проумее един непознат дотогава природен порядък. Сега е време опознаването на този порядък да се придвижи напред, като се асимилират и страстите, от които първоначално човек избягал. Страстите, чувствата, емоционалните владения на човешкото съзнание са също част от природния ред. Централната част.