Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Мисля, че когато тази концепция за покоя на духа бъде въведена и направена централна в техническата работа, може да настъпи сливане на класическото и романтичното качество на едно основно равнище в един практически работен контекст. Вече казах, че такова сливане може да се наблюдава при опитните техници и шлосери от определена категория и то проличава в работата им. Да се каже, че не са артисти, значи да не се разбира естеството на изкуството. Те проявяват търпение, грижа и внимание към онова, което правят, но и нещо повече — съществува вътрешен покой на духа, който не е планиран, а произтича от една хармония с работата, при която няма водещ и воден. Материалът и мислите на майстора се променят плавно и ритмично, докато накрая съзнанието отдъхне тъкмо в онзи миг, когато от материала се е получило точно каквото е нужно.
Всички сме преживявали такива мигове, когато сме вършели нещо наистина с желание. Само че за нещастие по някакъв начин сме откъсвали тия мигове от работата. Механикът, за когото говоря, не прави такова разделяне. За него се казва, че е „заинтересуван“ от това, което прави, че „се отдава“ на работата. Онова, което поражда това отдаване, върху острието на съзнанието, е липсата на каквото и да било чувство за разграничаване на субект и обект. „Да си вътре в нещата“, „да си роден…“ (такъв и такъв), „да ти идва отръки“ — съществуват голям брой идиоматични изрази за онова, което имам предвид под това отсъствие на субективно-обективен дуализъм, защото онова, което имам предвид, се разбира твърде добре от фолклора, здравия разум, всекидневния живот на една работилница. Но в научния жаргон думи за тази липса на субективно-обективен дуализъм се срещат рядко, защото научните мозъци, потънали във формално дуалистично-научен мироглед, са се изключили от възможностите за подобен подход.
Дзен-будистите говорят за „просто седене“, съзерцание, при което идеята за двойствеността Аз и предмет не доминира над човешкото съзнание. Аз говоря за „просто поправяне“ при поддържането на мотоциклет, при което идеята за двойствеността Аз и предмет не доминира над човешкото съзнание. Когато човек не е завладян от чувството, че е нещо отделно от онова, което върши, тогава за него може да се каже, че взема нещата присърце. Да се отнасяш присърце, това е да се отъждествяваш с работата си. Когато човек има такова чувство, той вижда и обратната страна на заинтересоваността — „вземане присърце“ самото качество.
И така, онова, което трябва да се направи, когато се работи върху мотоциклет, както и върху всяко друго нещо, е да се постигне покой на духа, който не отделя човека от обкръжението му. Когато това се направи успешно, всичко останало си идва само. Покоят на духа създава правилна представа за ценностите, правилната представа поражда правилни мисли. Правилните мисли водят до правилни действия, а правилните действия раждат работа, която става материално отражение — видимо за останалите — на покоя, стоящ в основата на всичко. Така беше и при оная стена в Корея. Материално отражение на една духовна реалност.
Мисля си, че ако искаме да преустроим света и да го направим по-добро място за живеене, начинът не е да приказваме за взаимоотношения от политически характер, които неизбежно са дуалистични, изпълнени със субекти и обекти и отношенията помежду им; или пък за програми, пълни с неща, които другите хора трябва да вършат. Мисля, че подобен подход започва от края, като приема края за начало. Програмите с политически характер са важен краен продукт на социалното качество, който може да бъде резултатен само ако залегналата в основата му структура на социални ценности е вярна. Социалните ценности са верни само ако личностните ценности са верни. Ако искаш да оправяш света, започни със сърцето, главата и ръцете си, оттам тръгвай навън. Нека други разправят как ще се развият съдбините на човечеството Аз искам да обясня само как се поправя мотоциклет. Мисля, че онова, което имам да кажа, е с по-трайна стойност.
Изниква град Ригинз, виждаме множество мотели, а след това пътят напуска каньона и тръгва по една по-малка река. Струва ми се, че води към горите.
Така излиза. Скоро пътят навлиза под прохладната сянка на високи борове. Появяват се курортни табели. Криволичим все по-високо и по-високо в неочаквано приятни, прохладни, зелени поляни сред боровите гори. При градчето Ню Медоуз зареждаме и купуваме две кутии масло, все още изненадани от промяната.