Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Шосе 13 следва приток на нашата река, но сега вървим срещу течението, през стари градчета с дъскорезници и сънни пейзажи. Понякога, когато човек се прехвърли от федералното на щатско шосе, има чувството, че се е върнал назад във времето. Красиви планини, красива река, неравен, но приятен асфалтов път… стари постройки, стари хора по верандите… странно е, че стари, старомодни постройки, съоръжения и фабрики, техника отпреди петдесет и сто години винаги като че изглеждат много по-добре от съвременните. Бурени, трева и диви цветя са проникнали там, където бетонът се е напукал и разбил. Правилни, успоредни, вертикални линии придобиват произволни изкривявания. Еднаквите пространства неповредена прясна боя се променят в някаква изпъстрена с петна износена от времето мекота. Природата си има собствена неевклидова геометрия, която сякаш смекчава преднамерената обективност на тия постройки с една спонтанност, която архитектите ще направят добре да изучат.
Скоро напускаме реката и старите задрямали постройки и сега се изкачваме към високи сухи поляни. Пътят е с толкова завои и неравности, че трябва да намаля на петдесет. Виждам няколко опасни дупки в асфалта и внимавам за други.
Вече сме свикнали да изминаваме големи разстояния. Пробези, които биха ни се сторили дълги в Дакотите, сега изглеждат къси и леки. Да сме върху машината, ни се струва по-естествено, отколкото да не сме на нея. Намираме се в местност, която не познавам, никога по-рано не съм бил по тия места и все пак не се чувствувам чужденец тук.
На най-високата точка на платото, в Грейнджвил, Айдахо, прекрачваме от изпепеляващата жега в ресторант с климатична инсталация. Вътре е много прохладно. Докато чакаме да ни донесат мляко с какао, забелязвам някакъв гимназист до бара да си разменя погледи с момичето до него. То е възхитително и аз не съм единственият, който забелязва това. Момичето зад бара, което ги обслужва, също гледа с раздразнение, като смята, че никой не вижда. Нещо като триъгълник. Преминаваме незабелязани през мънички моменти от живота на другите.
Обратно в жегата. Недалеч от Грейнджвил виждаме, че сухото плато, което почти приличаше на прерия, когато тръгнахме по него, изведнъж се разцепва в огромен каньон. Забелязвам, че пътят ни се спуска надолу и надолу, през около сто, както ми се струва, остри завоя към пустиня с напукана земя и канари. Тупвам Крис по коляното и му я показвам и когато вземаме един завой, откъдето се вижда всичко, чувам го да вика: „Ау-у!“
На ръба на платото минавам на трета, после издърпвам смукача. Машината се препъва, леко задавя и тръгваме надолу.
Докато мотоциклетът стигне дъното на каквото е това тук, спуснали сме се на хиляда стъпки. Поглеждам назад през рамо и виждам мравкоподобни коли далеч назад по върха. А сега трябва да поемем през пещта на тази пустиня, следвайки този път.
25
Сутринта говорихме как да се реши проблемът за блокирането, класическият недъг, причинен от традиционния разум. Време е сега да се обърнем към романтичния му паралел — грозотата на техниката, която традиционният разум е сътворил.
Пътят се вие и прехвърля пустинни хълмове, стига до тъничка ивица зеленина, заобикаляща градчето Уайт бърд, после продължава към голямата бързоструйна река Солмън, която тече между високите стени на каньон. Тук жегата е чудовищна, а блясъкът от белите скали на каньона — ослепителен. Криволичим по дъното на тесния каньон, нащрек от бързото движение и смазани от огнената жега.
Грозотата, от която бягаха Съдърлендови, не е вродена в техниката. Само така им се струва, защото е толкова трудно да се отдели в техниката онова, което е грозно. Но техниката е просто правене на неща, а правенето на неща по самата си природа не може да бъде грозно или в противен случай не би съществувала възможност за красотата в изкуствата, които също включват правене на неща. Всъщност коренът на думата техника „техне“ поначало е означавал изкуство. Древните гърци никога не са разделяли в съзнанието си изкуството от производството и затова никога не са създали отделни думи за тях.