Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Гърците наричат това „ентосиазмос“, корен на „ентусиазъм“, което буквално означава „изпълнен с теос“, или качество.
Човек, изпълнен с находчивост, не се размотава и безпокои за това и онова. Той е отпред на влака на собственото си съзнание, внимава какво ще се появи на коловоза и го среща, щом се появи. Това е то „гъмпшън“.
Крис пристига и казва:
— Сега съм по-добре.
— Хубаво — отвръщам аз.
Прибираме сапуна и тоалетната хартия и слагаме кърпата и мокрото бельо там, където няма да навлажнят останалите неща. После потегляме и отново сме на път.
Процесът на изпълване с „гъмпшън“ настъпва, когато човек достатъчно дълго постои спокойно, за да види, чуе и усети истинската вселена, а не само собственото си мухлясало мнение за нея. Но тук няма нищо екзотично. Затова и харесвам думата.
Често наблюдаваме такова светоусещане при хора, които са се завърнали от дълъг спокоен риболов. Понякога те са настроени малко войнствено срещу нападките, че са загубили толкова много време, „без да има за какво“, понеже няма разсъдъчно оправдание за онова, което са вършили. Но завърналият се рибар обикновено разполага с особено изобилие от находчивост — резервоар от „гъмпшън“, — обикновено по отношение на неща, които само преди седмица-две са му съсипвали живота. Той не си е губил времето. Единствено възгледите на ограничената ни култура правят нещата да изглеждат такива.
Ако се готвите да поправяте мотоциклет, съответен запас от находчивост трябва да бъде първият и най-важен инструмент. Ако го нямате, можете съвсем спокойно да си приберете останалите инструменти, защото няма да ви свършат никаква работа.
Находчивостта е психическият бензин, който движи всичко. Ако го нямате, няма как да се поправи мотоциклетът. Но ако го имате и знаете как да го пазите, не съществува абсолютно никакъв начин в този свят мотоциклетът да се опази от поправяне. Съдено е да стане. Така че онова, за което непрекъснато трябва да се следи и преди всичко да се опазва, е находчивостта, която наричам „гъмпшън“.
Първостепенната важност на находчивостта решава проблема за формата на тази шъто̀куа. Проблемът се състои в това, как да се измъкнем от обобщенията. Ако шъто̀куа навлезе в подробностите на една определена машина, повече от вероятно е тя да не бъде от вашата марка или модел и информацията да бъде не само безполезна, но и опасна, защото действия, които помагат при един модел, ще повредят друг в много случаи. За детайлизирана информация от обективен характер трябва да се използува отделно ръководство за конкретната марка и модел. В добавка — един общ заводски наръчник, нещо като „Автомото ръководство на Одъл“, попълва празнотите.
Но има и друга подробност, която никое заводско ръководство не засяга, но която е обща за всички машини и може да бъде изложена тук. Това е подробността за качествената връзка, връзката на находчивостта, „гъмпшън“-отношението между машината и механика, което е точно толкова сложно, колкото и самата машина. През цялото време на поправката изникват разни неща, нискокачествени неща — от клеясал шарнир до внезапно повредена „несменяема част“. Тези изсушващи находчивостта неща убиват ентусиазма и ви оставят така обезсърчени, че ви се иска да зарежете цялата работа. Тия неща аз наричам „капани за находчивостта“.
Има стотици видове различни капани за находчивостта, може да са хиляди, може милиони. Няма как да разбера колко от тях не познавам. Имам чувството, че съм се натъквал на капани от всевъзможен вид. Но не мога да повярвам, че съм попаднал на всичките, защото при всяка работа откривам още. Поддържането на мотоциклет обърква. Дразни. Вбесява. Именно това го прави интересно.
Картата пред мен показва, че наближаваме градчето Бейкър. Намираме се сред по-плодородна земя. Тук вали повече.
Сега си мисля за каталог на „Капаните за «гъмпшън», на които съм се натъквал“. Искам да открия едно цяло ново академично поле на дейност, находчивостология, в което тия капани да бъдат сортирани, класифицирани, подредени в йерархии и взаимообвързани за поука на бъдещите поколения и в полза на цялото човечество.
„Находчивостология 101 — Изследване на емоционалните познавателните и психомоторните задръжки при възприемането на качествени взаимоотношения — 3CR, VII, MWF.“ Бих искал да видя това в някой колежански каталог.
При традиционното поддържане находчивостта се приема като нещо, с което човек се ражда или пък е добил в резултат от правилно възпитание. Постоянна величина, поради липса на информация за това, как човек придобива тази находчивост, някой може да си помисли, че лице без находчивост е безнадежден случай.