Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Грозотата не е присъща и на материалите, използувани в съвременната техника, макар че често чуваме това мнение. Масово произвежданите пластмаси и синтетични материали сами по себе си не са лоши. Те просто са натрупали лоши асоциации. Човек, живял сред каменните стени на затвор през по-голямата част от живота си, вероятно гледа на камъка като на материал, който не може да бъде друг освен грозен, макар той да е и основен материал на скулптурата, а човек, живял сред затвор от грозна пластмасова продукция, започнал с играчките от детството му и продължил цял живот сред отблъскващи пластмасови изделия, сигурно ще счита тези материали за грозни поначало. А истинската грозота на съвременната техника не се намира в някакъв материал или форма, или действие, или продукт. Това са само обектите, в които сякаш пребивава ниското качество. Именно навикът ни да прикачваме качеството със субекти или обекти създава това впечатление.

Истинската грозота не е резултат на някакви предмети на техниката, на нейни „обекти“. Нито пък, ако следваме метафизиката на Федър, е резултат от някакъв субект на техниката — хората, които я произвеждат, или хората, които я използуват. Качеството или неговото отсъствие не се намира нито в субекта, нито в обекта. Истинската грозота е в отношението на хората, произвежда техниката, и нещата, които произвеждат, което води до в подобно отношение между хората, използуващи техниката, и нещата, които използуват.

Федър смяташе, че в момента на възприемане на чистото качество и дори не на възприемане, а просто в момента на чистото качество няма субект, няма обект. Има само усещане за качество, което създава по-сетнешно осъзнаване на субекти и обекти. В момента на чистото качество субект и обект са едно и също. Това е истината „тат твам аси“ от Упанишадите, но тя е отразена и в съвременния уличен жаргон. „Къде ме търсиш?“ — когато двама души не са усетили качеството по еднакъв начин. „Къде ме търсиш?“ подсказва, че аз и мисълта ми не са отграничени. Също: „Груви съм.“ Или „Хайде да грувираме!“ Тези изрази са жаргонни отражения на сливането обект-субект. Тъкмо то е основа на майсторството във всички технически изкуства. Сливането, при което субект и обект стават идентични, е нещо, което липсва на съвременната, дуалистично сътворявана техника. Нейният създател не идентифицира себе си с нея. Нейният собственик също не се идентифицира с нея. Този, който я използува, не изпитва някакво особено чувство за идентичност с нея. Следователно според определението на Федър тя няма качество.