Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Грозотата не е присъща и на материалите, използувани в съвременната техника, макар че често чуваме това мнение. Масово произвежданите пластмаси и синтетични материали сами по себе си не са лоши. Те просто са натрупали лоши асоциации. Човек, живял сред каменните стени на затвор през по-голямата част от живота си, вероятно гледа на камъка като на материал, който не може да бъде друг освен грозен, макар той да е и основен материал на скулптурата, а човек, живял сред затвор от грозна пластмасова продукция, започнал с играчките от детството му и продължил цял живот сред отблъскващи пластмасови изделия, сигурно ще счита тези материали за грозни поначало. А истинската грозота на съвременната техника не се намира в някакъв материал или форма, или действие, или продукт. Това са само обектите, в които сякаш пребивава ниското качество. Именно навикът ни да прикачваме качеството със субекти или обекти създава това впечатление.
Истинската грозота не е резултат на някакви предмети на техниката, на нейни „обекти“. Нито пък, ако следваме метафизиката на Федър, е резултат от някакъв субект на техниката — хората, които я произвеждат, или хората, които я използуват. Качеството или неговото отсъствие не се намира нито в субекта, нито в обекта. Истинската грозота е в отношението на хората, произвежда техниката, и нещата, които произвеждат, което води до в подобно отношение между хората, използуващи техниката, и нещата, които използуват.
Федър смяташе, че в момента на възприемане на чистото качество и дори не на възприемане, а просто в момента на чистото качество няма субект, няма обект. Има само усещане за качество, което създава по-сетнешно осъзнаване на субекти и обекти. В момента на чистото качество субект и обект са едно и също. Това е истината „тат твам аси“ от Упанишадите, но тя е отразена и в съвременния уличен жаргон. „Къде ме търсиш?“ — когато двама души не са усетили качеството по еднакъв начин. „Къде ме търсиш?“ подсказва, че аз и мисълта ми не са отграничени. Също: „Груви съм.“ Или „Хайде да грувираме!“ Тези изрази са жаргонни отражения на сливането обект-субект. Тъкмо то е основа на майсторството във всички технически изкуства. Сливането, при което субект и обект стават идентични, е нещо, което липсва на съвременната, дуалистично сътворявана техника. Нейният създател не идентифицира себе си с нея. Нейният собственик също не се идентифицира с нея. Този, който я използува, не изпитва някакво особено чувство за идентичност с нея. Следователно според определението на Федър тя няма качество.
Онази стена в Корея, която Федър видя, бе дело на техническо умение. Тя бе красива не защото е била проектирана с някакво високоинтелектуално умение или защото е била построена под научен контрол, или защото са били направени някакви допълнителни разходи за „стерилизирането“ й. Беше красива, защото хората, която са я работили, са имали такъв поглед върху нещата, който ги е накарал да я направят както трябва, без да мислят за себе си. Не са отграничавали себе си от работата си, така че тя да стане лоша. Това е разковничето на цялото решение.
Конфликтът между човешките ценности и техническите изисквания няма да се разреши чрез бягство от техниката. Бягството е невъзможно. За да се разреши конфликтът, трябва да се строшат бариерите на дуалистичното мислене, които пречат истински да се разбере какво е това техника — не експлоатация на природата, а единение на природата и човешкия дух в един нов вид творение, което превишава възможностите и на двете. Когато новоразкритите възможности се проявят в събития като първото прелитане на океана или първата човешка стъпка на Луната, или вълна на обществено признание, всички разбират, че техниката дава нови възможности. Но новите възможности би следвало да се усвояват на индивидуално равнище, на лична основа, във всекидневието на личността, по не тъй зрелищен начин.
Стените на каньона сега са съвсем отвесни. За да се прокара пътят, скалата е била взривявана на много места. Не е имало избор откъде да мине трасето. Само по течението на реката. Може да си внушавам, но ми се струва, че реката вече е по-малка, отколкото преди час.
Такива новооткрити лични възможности за преодоляване на конфликти с техниката се отнасят не само до мотоциклета, разбира се. Те могат да се проявят и на такива елементарни неща като точенето на нож или ушиването на рокля, или поправянето на счупен стол. Скритите проблеми са същите. Във всеки от случаите има красив и грозен начин да се свърши работата и за да се стигне до висококачествения, красив начин, необходима е и способност да се види „кое изглежда добре“, и способност да се проумеят скритите методи, които водят към това „добре“. Нужно е съчетание от класическо и романтично разбиране за качеството.