Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Но когато напускаме Ню Медоуз, забелязвам косите лъчи на слънцето; както винаги късният следобеден час ме потиска. В друг час на деня тия планински поляни щяха да ме освежат повече, но вече твърде дълго сме пътували. Отминаваме Темърек и пътят отново се спуска от зелените поляни към пясъците на сухата низина.
Май това ще е цялата шъто̀куа за днес. Лекцията бе дълга и може би най-важната. Утре искам да поговоря за неща, които са и за, и против качеството, за някои от клопките и проблемите, които възникват.
Странни чувства буди оранжевата слънчева светлина над тази суха, песъчлива местност, толкова далеч от дома. Питам се дали и Крис усеща това. Нещо като необяснима тъга, която идва всеки следобед, когато новият ден си е отишъл завинаги и отпред няма нищо освен настъпващ мрак.
Оранжевата светлина става мрачно бронзова и продължава да показва онова, което е показвала през целия ден, само че сега сякаш го прави без ентусиазъм. Отвъд тези сухи хълмове вътре в тия далечни малки къщички има хора, които са били тук през целия ден, които са си вършили всекидневната работа и които сега за разлика от нас не виждат нищо необикновено или по-особено в тази странна замръкваща гледка. Ако бяхме попаднали на тях по-рано през деня, може би щяха да се заинтересуват кои сме и защо сме тук. Но сега, привечер, нашето присъствие би ги възмутило. Работният ден е привършил. Време е за вечеря, за семейството, за отдих и бягство от света у дома. Караме незабелязани по този пуст път през този странен край, който не съм виждал никога, и тежко чувство за изолираност и самота ме обзема, а настроението ми залязва заедно със слънцето.
Спираме в изоставен училищен двор под огромна топола и аз сменям маслото на мотоциклета. Крис е нервен и пита защо спираме за толкова дълго, без да знае може би, че е точно онова време на деня, когато става раздразнителен; давам му картата да я проучи, докато сменя маслото, и когато това е сторено, разглеждаме я двамата и решаваме да вечеряме в първия срещнат добър ресторант и да нощуваме в първия срещнат добър къмпинг. Това го ободрява.
В град Кеймбридж вечеряме и когато свършваме, навън вече е тъмно. Караме по лъча на фара по второстепенен път към Орегон до малка табела, на която пише „Къмпинг Браунли“, който, изглежда, се намира в някаква планинска клисура. В тъмното е трудно да се каже що за местност е наоколо. Караме по черен път под дървета и край храсталаци. Стигаме до разчистени места за лагеруване. Май няма никой друг. Когато изключвам двигателя и започваме за разтоварваме, чувам наблизо малко поточе. Никакъв друг звук освен поточето и цвъртенето на малка птичка.
— Харесва ми тук — казва Крис.
— Много е спокойно — отвръщам аз.
— Накъде отиваме утре?
— Към Орегон — подавам му фенерчето да свети, докато свалям багажа.
— Бил ли съм там по-рано?
— Може би, не съм сигурен.
Разгъваме спалните чували и слагам неговия върху дървена маса. Тази новост му харесва. Умираме за сън. Скоро дочувам дълбоко дишане, от което разбирам, че вече е заспал.
Бих искал да знам какво да му кажа. Или какво да го попитам. Понякога изглежда така затворен и все пак затвореността няма нищо общо с онова, което пита или казва. А друг път изглежда толкова далечен и сякаш ме наблюдава от някаква превъзхождаща позиция, която аз не мога да видя. А пък понякога си е просто дете и поведението му е без каквато и да било връзка с предишното.
Някой път, като си мисля за това, струва ми се, че идеята съзнанието на един човек да бъде достъпно за това на друг е просто илюзия на разговора, просто образ на речта, постановка, която прави някакво общуване между поначало отчуждени същества да изглежда вероятно, и още, че връзката на един човек с друг в крайна сметка е непознаваема. Усилието да се проникне в чуждото съзнание причинява изкривяване на видяното. Мисля, че искам да стигна до положение, при което каквото има в съзнанието му, да изплува неизкривено. Може би ще помогне начинът, по който задава всичките тия въпроси. Не знам.
26
Събуждам се от студ. Виждам над ръба на чувала, че небето е тъмносиво. Завивам се презглава и отново затварям очи.
По-късно забелязвам, че сивото на небето е просветляло. Все още е студено. Виждам дъха си. Разбуждам се от тревожна мисъл, че сивото може да е от дъждовни облаци, надвиснали над нас, но след като поглеждам внимателно, виждам, че е просто сиво утро. Още е много студено и рано за каране, така че не излизам от чувала. Но сънят си е отишъл.
През спиците на мотоциклета виждам спалния чувал на Крис върху масата. Омотал се е в него цял. Не се върти.