Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Това пък за какво беше?
— За какво ли? — извика Кити. — За всичко! За това, че ме отвлече, задето ме забърка в тази каша! За това, че си член на глупавото правителство! Заради войната! За това, че си магьосник! За това, че поробваш демони и ги караш да влизат в нашия свят! За това, че си кръгъл, пълен идиот! — Тя си пое дъх. — И за това, което току-що каза! За това, че си такъв пораженец. Най-вече заради това. Аз не възнамерявам да умирам.
Тя спря, но продължаваше да го пронизва с поглед. Той примигна, прокара пръсти през късата си коса, отвърна поглед, после пак я погледна. Тя го гледаше втренчено.
— Добре — каза той. — Съжалявам. Съжалявам за това, което ти причиних — за това, което съм направил преди и сега. Трябваше да те оставя на мира. Съжалявам, че те забърках в това. Но какъв е смисълът да го казвам? Неуместно е. Демоните са на свобода в света и ние сме безсилни да ги спрем, така че дали си тук или пък в кръчмата, няма голямо значение в дългосрочен план.
Кити разтърси глава.
— Грешиш. Извинението ти не е неуместно и ти си глупак, ако не можеш да го разбереш. Благодарна съм, че попречи на Мейкпийс да ме убие. А сега не бъди такъв лигльо и се опитай да измислиш какво да правим.
Той вдигна очи към нея.
— Чакай, имаше ли някакво „благодаря“ в това множество от хули?
Тя сви устни.
— Ако е имало, то е било много малко. И така — ти си магьосник. Но нямаш никакви роби под ръка, така ли? Дори и дяволчета?
— Нямам. Всичките ми роби са мъртви. С изключение на Бартимеус. А той ни изостави.
— Той ни спаси живота.
Мандрейк въздъхна.
— Да. — Погледна внимателно Кити. — И не мисля, че го направи заради мен. Защо…? — Очите му изведнъж се разшириха. — Чакай, аз всъщност имам това. — Той бръкна в сакото си и измъкна един метален диск. — Може би си го спомняш.
Сърцето на Кити, което бе подскочило обнадеждено, отново се успокои мрачно.
— О, гадателското ти стъкло.
— Да. Дяволчето вътре може да наблюдава и да говори на други хора, но не може да действа. Не може да ни освободи, нито нас, нито пък другите магьосници… — Той замлъкна, размишлявайки напрегнато.
— Наблюдението може да е от полза…
Кити не успяваше да скрие недоверието си.
— При условие, че можеш да вярваш на казаното от него. То е роб. Защо да ти говори истината след всичкото лошо отношение?
— В сравнение с повечето, аз съм мил и чувствителен господар. Аз никога… — Издаде нетърпелив звук. — О, това е нелепо. Препирането няма да ни помогне с нищо. Нека видим какво правят демоните.
Той вдигна диска и махна с ръка над повърхността му. Кити се приближи, заинтересувана пряко волята си. Лъскавата бронзова повърхност сякаш стана на вълнички. Оформи се нещо кръгло, неясно и далечно, като че беше дълбоко под водата. Изду се, приближи се и се превърна в сладко бебешко личице, изкривено в изражение на най-голямо и истинско нещастие.
— Не отново, господарю! — изхленчи бебето. — Моля ти се! Не ме наказвай отново с жестоките Точици или Живите Въглени! Ще дам всичко от себе си, кълна се! Ах, но трябва да приема суровата ти справедливост и стриктната ти дисциплина. Какъв избор имам аз, уви…? — Завърши с жално, дълго подсмърчане.
Мандрейк погледна крадешком към Кити.
— Така значи… — каза тя мрачно. — Мил и чувствителен господар…
— А! Не! Преувеличава! Много го бива в мелодрамата!
— Това бедно, невинно малко бебенце…
— Не се заблуждавай. Това е адско, подло… о, какъв смисъл има? Дяволче! В една зала наблизо ще откриеш силни създания, маскирани в телата на мъже и жени. Какво правят? Виж и не се мотай, иначе ще те хванат и ще те опекат в някой тиган. След това, пак в тази сграда, открий правителствените магьосници. Живи ли са или мъртви? В какво състояние са? Можем ли да говорим с тях? Накрая огледай ситуацията по улиците около Уайтхол. Виждат ли се някъде правителствени сили? Това е достатъчно. Тръгвай.
Плачевен писък и дискът помръкна. Кити поклати глава кисело.
— Как можеш да твърдиш, че имаш някакъв морал, щом държиш затворено подобно нещо? Това си е чисто лицемерие.
Мандрейк се навъси.
— Това сега няма значение. Искаше да действам и аз действам. — Беше му хрумнало още нещо. Крачеше из стаята. — Демоните са забележителни, особено Нуда… той е марид или нещо по-силно. След като веднъж се научи да контролира тялото си, силата му ще бъде ужасна. Как можем да му се противопоставим? Ако правителството беше свободно, можехме да призовем достатъчно джинове да го унищожат. Но правителството е пленено. Така че, какво ни остава? — Той погледна към гадателското стъкло; там всичко беше спокойно. — Има една възможност — продължи той, — но шансовете там са нищожни.