Портата на Птолемей

Зад гърба й заговори духът в тялото на Дженкинс. Тя не разбираше думите. Хопкинс кимна, отвърна, обърна се към големия демон на стола. Последва продължителен разговор. Кити и Мандрейк стояха неподвижни като трупове и чакаха.

После тялото на Хопкинс се раздвижи. От неочакваното движение тялото на Кити потрепери от страх. Той се обърна към тях и им направи жест да тръгват. Те го последваха през залата със сковани движения и вцепенени крайници. Минаха между подскачащите демони, покрай брадатия мъж, клекнал тихо в един ъгъл и излязоха в коридора. Тръгнаха вляво през множество завои и разклонения, по огромно каменно стълбище, водещо под земята и влязоха в едно разширение с много врати. На Кити й се стори, че чува стенания, идващи иззад първата врата, покрай която минаха. Демонът продължи напред. След малко спря, бутна една врата и им направи знак да влязат. Това беше празна стая без прозорци, осветена от една-единствена електрическа крушка.

Гласът на демона беше суров.

— Заради ненарушимата клетва на господаря Нуда, сме длъжни да бъдем милостиви. Ти — той посочи към Кити — не си магьосница, така че ще станеш обикновена прислужница. Обаче теб — обърна се към Мандрейк — те очаква по-голяма чест. Още преди зори ще станеш приемник на един от нас. Не гледай толкова мрачно. Помисли си за всички духове, които си поробвал! Това възмездие за теб е приятно и подходящо. Дотогава ще останете тук. Не е прилично да ни наблюдавате в сегашното ни състояние. — Вратата се затвори, завъртя се ключ. Стъпките заглъхнаха.

Кити усещаше как тялото й се тресе от потиснатия шок и страх. Прехапа устна и преглътна чувството. Нямаше смисъл — нямаха време за това. Погледна към Мандрейк и, за своя изненада, видя малки сълзи в ъглите на очите му. Може би, също като нея, и той беше сразен. Говореше си тихо, сякаш на себе си:

— Демоните са влезли в този свят… без ограничения. Това е катастрофа…

Не. Нямаха време за това.

— Катастрофа ли? — каза тя. — Странно, но от моя гледна точка нещата изглеждат на оправяне.

— Как можеш да говориш така…?

— Демоните планират да ме използват като робиня. Вярно, че не е хубаво. Но преди половин час твоят приятел, дебелият магьосник, щеше да ме убие. Гледам на това като на значително подобрение.

Джон Мандрейк изду бузи.

— Мейкпийс не ми беше приятел. Той беше луд, безразсъден, арогантен и побъркан. И не бих бил толкова оптимистичен — продължи той мрачно. — Нуда може и да е обещал да не те убива, но това не означава, че някой от останалите няма да го направи. Изненадан съм, че не си се сетила за това. Обикновено се възползват от точно такива неясноти. Да, съвсем скоро ще те изядат, от мен да го знаеш.

През Кити премина ледена ярост. Пристъпи напред и удари силен шамар на Мандрейк. Той залитна назад, шокирано хванал се за лицето.