През дебрите на Балкана

— Значи те вече си бяха заминали, когато ти откри липсата на парите — казах аз. — Не падна ли подозрението ти веднага върху тях?

— Не. Разбира се, веднага събудих хората си и ги разпитах. Всички са честни хора, и сред тях няма човек, когото бих могъл да заподозра в подобно нещо. Претърсих всички, без да открия нещо, което да предизвика дори и най-малко подозрение. Едва тогава се сетих за тримата чужденци. Разпитах за тях и научих от надничаря, че един от тях е бил зад къщата точно по времето, когато съм прибирал парите в спалнята си.

— Но кражбата може и да не е била извършена в този момент, а много по-късно!

— Разбира се. И аз мисля така.

— А на мен ми се струва, че само един човек не е бил достатъчен, за да бъдат откраднати парите. Необходими са били най-малко двама. Не можеш ли да си спомниш дали не са липсвали двама едновременно?

— Да, дори много добре. Първоначално това не ми направи впечатление. Едва по-късно се сетих.

— Кога стана кражбата?

— Още преди хората ми да си легнат.

— Семейството ти в твоята стая ли спи?

— Естествено. Всички.

— Значи кражбата наистина е извършена, преди да легнат да спят. Крадците са го обмислили много добре. Но как са успели да направят така, че да не можете да ги заварите?

— Единият от тях започна да ни показва номера с карти. Понеже много ми харесаха, той ми позволи да доведа всичките си хора. Докато той ни е забавлявал, другите двама са се отдалечили, без това да ми направи впечатление. Едва като се върнаха, той каза, че ни е показал всичко, каквото умее. После всички се разотидоха, а ние продължихме да играем.

Не бива да се учудвате, че в това отдалечено турско село се играе на карти. Много често бях виждал в Турция да играят с тях. Наблюдавал бях фокусници да правят номера с карти, които по майсторство не отстъпваха на нашите. Обикновено бяха гърци или арменци. Истинският турчин не притежава необходимото търпение да придобие съответната сръчност с продължителни упражнения. Затова ни най-малко не бях учуден, че тук, в странноприемницата на Дабила, са били изпълнявани подобни номера с карти, но бях любопитен да узная кой от тримата се бе представил като фокусник.

Накарах гостилничаря да ми опише мъжа и стигнах до извода, че това е бил избягалият от затвора тъмничар. Следователно Манах ал Барша и Баруд ал Амасат бяха извършили кражбата заедно и, разбира се, можеше да се предположи, че надзирателят е бил предупреден за тяхното намерение.

— Значи след претърсването и разпита на слугите си стигнал до убеждението, че чужденците са били крадците? — продължих да питам аз. — Какво направи после?

— Заповядах на ратаите си да яхнат конете и да ги настигнат.

— Така! А защо ти самият не тръгна след тях?

— Препуснах с най-голяма бързина към полицейския началник в Остромджа, за да съобщя за станалото и да поискам гавази. Той се съгласи да изпълни желанието ми едва след продължителни преговори и след като платих петстотин пиастъра. Трябваше да поема задължението да покрия всички разходи, които щяха да възникнат при преследването на крадците, а в случай че бъдат заловени, да платя десет фунта извънредно възнаграждение.