Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Търговецът предпазливо се приближи към капака, отключи го и бързо отскочи над гърба ни. Капакът падна на една страна и веднага ни лъхна силна миризма на опърлено и изгоряла плът.
— Слизаме ли? — нетърпеливо попита търговецът, почти ни тласкат в гърба.
— Искаш да слезеш първи? — изненада се Невил. — Няма проблем, заповядай.
Клавдий бързо заклати глава и се отдръпна до вратата.
— Къде ти аз, обикновения търговец, преди господа Майсторите ще слизам?
— Грамотно отговори — прошепна ми Невил, и вече по-високо добави: — Добре, нека да уточним как ще действаме.
Действие 9
Ясно беше, че първи в мазето трябваше да слизаме двамата с Невил. Заграждайки се с щитове и атакуващи заклинания и леко изпотени от напрежение, но с почти непоклатима увереност в себе си, направихме първата стъпка по стълбата. В крайна сметка това са плъхове — не са висши вампири, нито пък Същество с пищящи пръсти. Готови сме за среща с тях!
След нас пристъпваха нисшите вампири. Те бяха напълно уверени в силите ни и затова от нищо не се страхуваха. Но се мръщеха толкова силно, че си личеше дори през кожените маски — вонята тук сигурно беше непоносима. Защо „сигурно“? Защото ние с Невил използвахме простички заклинания за защита от неприятни миризми! Оказа се, че съм търсил заклинанието в неправилната глава — Невил намери прекрасно заклинание-филтър, действащо директно върху носа и устата. Ето защо вместо смрад и воня вдъхвах най-свежия планински (както си беше написано в книгата) въздух.
Що се отнася до търговеца, физиономията му надничаше зад ръба на люка, но явно не бързаше да слиза. И по-добре, не исках да ми се пречка в краката.
Колкото и да щраках с пръсти, светлината не се появяви — явно ние с Невил сме унищожили дори магическите светилници, така че трябваше да действаме по стария начин и да освететим стаята с огнени топки. Между другото, в мазето и без нашите топки не беше съвсем тъмно — тук-там все още тлееха останки от мебели и въпреки че нямаше пламъци, светлината беше достатъчна.
За да постигнем възможно най-равномерно осветяване на стаята, ние създадохме около двадесет Огнени топки и ги оставихме да висят под тавана. С появяването на поредната Огнена топка пред очите ни се разкриваше все по-голяма част от картината на разрушението.
— Уау — успях само да кажа.
Вампирите, които си виждаха в тъмното, не бяха толкова впечатлени като нас — те не бяха видели склада по времето, когато беше все още непокътнат. Но и те бяха леко шокирани.
Никакви рафтове, чекмеджета, кутии, продукти — нищо. Само една голяма черна купчина на пода, димяща и разпространяваща ужасна воня. Е, за вонята не можех да кажа със сигурност, но ако се съди по начина, по който вампирите си притискаха носовете, миризмата си беше сериозна.
Спряхме на последното стъпало на стълбите.
— Ама че работа — каза един от вампирите.
— Добре поработихме — съгласих се аз. — Е, тук вече няма живи плъхове.
— Мисля, че и мъртви няма да е лесно да намерим — каза Невил.
Един от вампирите колебливо докосна рамото ми.
— Извинете, а ние трябва ли да слизаме долу?
— Задължително — отговори вместо мен Невил. — Докарайте си железата и напред. Трябва да обходите цялата стая, както и да проверите стените за дупки или пукнатини. Освен това, нуждаем се от поне един цял-целеничък мъртъв плъх.
Хм, ако тук изобщо намерим цял плъх, той ще е станал на въглен. Уф, каква гадост.
С Невил първи стъпихме върху резултата от своя труд. Под краката ни веднага се чу гаден хрущящ звук.
— Да разгледаме — наредих аз, спомняйки си за ролята си на „главен“. Че то Викерс, макар и по-голям на години, много се разкомандва. Ако наоколо е красивата друидка дума не обелва, а сега много приказлив стана.
Вампирите послушно се разпръснаха из склада, но ние с Невил не бързахме да се разделяме. Твърде пресен беше споменът за днешния бой — много по-спокойни се чувствахме, когато знаехме, че до себе си имаме приятел, който да ни пази гърба.
В черната купчина решихме да не ровим. Защо ли? Просто не смятахме, че може да се намери нещо полезно. Така че поразгледахме малко, разбутвайки с крака останките от мебели. Затова пък вампирите съвестно ровеха и изследваха всеки сантиметър от стените. И именно един от тях намери дупка в далечния ъгъл на мазето. Беше засипана от някаква изгоряла гадост, но вампирът успя някакси да я открие.