Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Разбира се, с течение на времето аз ще се науча да сплитам заклинания доста по-бързо и да влагам в тях много повече енергия, но всичко си има предел, и нормално обикновения Въздушен щит се създава много по-лесно от Универсалната ми стена, която всъщност не е чак толкова универсална. Стената защитава само от магия, най-обикновена стрела лесно ще мине през нея.
Но все пак трябва да се подобри защитата. Малко, за да не се усложни прекалено сплитането на заклинанието, но достатъчно, за да се повиши безопасността ми. Какво трябва да направя? Да опитам да се защитя от вампири и плъхове, с които може би отново ще се наложи да се срещаме. Така че сега основната заплаха е физическият контакт. Що се отнася до телепортиращите се плъхове, трябва да направя така, че да намират смъртта си вътре в полето.
Между другото, защо пък точно Въздушен щит? Мога да създам голямо количество въздушни оръжия, например копия, които да излитат от мен в различни посоки — и нека някой само се опита да се телепортира в зоната на щита или да го атакува с тяло, както това направиха плъховете! Но тази структура предполага, че всичките ти приятели са вече вътре в полето, а навън са само врагове. Все пак да имаш в резерв такава структура ще е много полезно, само малко да се пригоди. Така че вземам молив и тетрадка и започвам работа.
Невил се появи след няколко часа, които за мен отлетяха като миг.
Той дълго чукал на вратата и тъкмо бил решил, че съм заспал, когато аз най-накрая се откъснах от заклинанията и му извиках да влиза. За разлика от рижия ми приятел Викерс старши не беше възпитан да влиза без разрешение.
Без излишни въпроси той пристъпи към работата:
— От нашите никой не се върна, а вампирът, който изпратих да ги търси, доведе още няколко нисши. Така че ще се наложи ние двамата да действаме сами… За всеки случай ще оставим един нисш, а останалите ще вземем със себе си. Ако отново се срещнем с побеснелите гризачи, те ще могат да ни прикрият… някак си.
— Мисля, че там едва ли са останали много сиви гадини, ако изобщо са останали — казах, затваряйки книгата.
Заклинанието беше готово. Излязох от стаята със смесени чувства — от една страна, много исках да изпробвам новия Копиен щит в действие, а от друга страна… по-добре да нямам такава възможност — много по-спокойно ще ни е.
Нисшите вампири стояха в залата на същата голяма маса. Само че масата беше претърпяла някои промени — беше придобила по-екзотична форма и беше позлатена. Лицата на вампирите бяха покрити с маски, но аз все пак забелязах известна несигурност в тях.
— Как сте? — весело попитах аз.
Вампирите се спогледаха.
— Добре — бавно започна един от тях. — Но тук стана нещо… нещо се случи с масата…
— А — свих рамене аз. — Това е нормално, аз я превърнах в златна. Сигурно сте чували историята за това как Майсторите са позлатили столицата на Империята, така че и аз тук тренирам понякога… да превръщам едно нещо в друго…
Невил се облещи срещу мен също като нисшите вампири, но аз не обърнах внимание на това и продължих вдъхновено да лъжа:
— Спомням си как един крадец успя да се промъкне в къщата ми и аз го превърнах в злато. Сега в стаята си имам чудесна златна статуя…
Невил мълчаливо завъртя пръст в слепоочието си, затова пък вампирите ме гледаха с такива възторжени погледи, че се смутих. Завъртях мозъците на наивните провинциалисти.
Ето така се създават легендите за великите Майстори.
— Да тръгваме, господа, имаме сериозна работа — прекъсна словоизлиянията ми Невил. — Един от вас ще остане тук, останалите идвате с нас.
Търговецът ни срещна на половината път до склада… Бих казал — на бившия склад, но защо излишно да издевателствам над психиката на човек, загубил цяло състояние? Особено като се има в предвид, че компенсация едва ли някога ще получи.
Очевидно пъргавият търговец искаше да провери дали нещо поне отчасти не е оцеляло в склада. Но не смееше да влезе без нас в мазето и аз напълно го разбирах — за неподготвения човек нашите разкази за пълчищата бесни плъхове бяха просто ужасни. А и нали една от тези гадини беше видял лично!
На самите нас, честно казано, изобщо не ни се искаше да слизаме долу, но дългът ни зовеше. Как само го казах. Дълг. Дракон да го вземе този дълг! Нали ако не се справим с тези плъхове и паразити и те залеят целия град, то проблемите ще дойдат и при нас. Е, разбира се, думата „дълг“ звучи доста по-патетично и по-приятно.