Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Значи така, първо трябва да стигнеш до състояние на медитативна релаксация — започнах да обяснявам аз. — О, и е много важно колкото се може по-голяма част от тялото ти да е в съприкосновение с илюзията, или по-скоро с полето, което формира илюзията.
Легнах на пода и разперих ръце настрани.
— Та ти беше стъпил на пода, това не е ли достатъчно? — изненада се Невил.
— Не знам, така ми е много по-лесно. После се свързваме с това поле. Ако пред вътрешното ти зрение се появи стая, значи всичко си направил правилно.
Казвайки това, аз направих всички необходими действия и наистина видях с вътрешния си поглед ясна картина на залата. На цялата. Дори и на тази част, където бяха вампирите, въпреки че тях самите не виждах — полето беше настроено само на неодушевени предмети.
Фонтанът на съдбата превърнах на голям кактус. Да, отново, но той си е хубаво растение! И накрая, решавайки да си направя шега с вампирите, промених външния вид на масата, на която те обядваха, като я позлатих. Между другото, полезна идея — сега и пред посетителите всичко щеше да изглежда много по-авторитетно.
Отваряйки очи, аз се убедих, че на мястото на фонтана наистина стои огромен кактус.
— Не можа ли да измислиш нещо по-добро? — веднага попита Невил. — Не е много естествено да има такава бодлива зелена колона.
— Хайде — махнах с ръка. — Сега може да кажем на нисшите да ни извикат, щом се появят Алиса с Наив или Чез.
— Аз ще им кажа — кимна Викерс старши. — А ти отивай да почиваш, все пак ти си раненият. Но имай предвид, че ще ги чакаме не повече от няколко часа, след това вземаме всички нисши вампири, до които можем да се доберем, и тръгваме към мазето.
— Можеш да изпратиш някой от нисшите да потърси нашите.
— Чудесна идея! — съгласи се Невил. — Добре, отивам при тях.
Какво пък, да почина. След такъв дълъг ден да легна в леглото и да почета… дори не знаех какво да избера — справочника с магии или дневника? И двете бяха еднакво интересни, но преди повторното влизане в мазето би било по-добре да намеря няколко полезни заклинания. Така че започвам с него.
Отивайки в стаята си, аз се строполих на леглото и започнах да чета справочника. В съдържанието веднага попаднах на подходяща глава, името й беше кратко, но много важно — „Защита“. В светлината на последните събития именно защитата стана за мен най-важният въпрос.
И така, какво имахме тук? Щитове, щитове… нищо за щитовете? О! Нещо по-добро! Прикрепяне на щита към движещ се обект! Днес при придвижването в мазето ни се наложи постоянно да преместваме щитовете си и отделяхме за това от своето внимание и енергия. Освен това техниката на Въздушните щитове изискваше пространство вътре в защитната сфера. Защо ли? За да може бързо да се движиш в нея без да се сблъскваш с полето, ако си забравил да го преместиш…
Уау, това не беше всичко! Филтриране на въздуха, снижаване на силен шум, усложнение на заклинанието, както и още множество най-различни прийоми. Именно оттук Чез беше взел заклинанието, което използва в кръчмата „При добрия вампир“, и именно то се използва при създаването на ЕЗК (Енергийния Защитен Купол), за да се приглушат всички външни звуци. Имаше дори структура за моделиране на защитното поле по човешкото тяло… но самото заклинание беше толкова сложно, че ме заболя главата. Явно още не сме дорасли за него. Много не сме дорасли.
Външният наблюдател може да попита — защо веднага не прочета цялата глава и да създам щит, който да съчетава в себе си много свойства? Първо, не е толкова лесно да се разбере смисъла на всяко заклинание, особено ако заклинанието е съвсем непознато. И второ, това е глупост, при това глупост, която може да ти струва главата. Да усложниш заклинанието означава да увеличиш времето за създаването му. Ако реша да сплета Универсален щит, който напълно да покрие тялото ми и способно да ме защити от всички видове магия, то неговото създаване ще ми отнеме около десет минути. И то при условие, че успея да се справя с доста сложните схеми на потоците за повторение на щита по контурите на човешкото тяло и всички негови движения. Така че представете си — битка, наоколо прелитат Огнени топки или скачат бесни плъхове, а аз стоя и сплитам заклинание. Прелест. А нали такава защита трябва постоянно да се обновява! Неподвижният щит представлява един затворен контур, който почти не губи енергия (в действителност и такъв прост щит в изпълнение на обикновен ученик ще изчезне до пет минути), докато движещото се защитно поле, и особено повтарящото контурите на тялото, без обновяване няма да издържи и минута.