Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Невил, противно на очакванията ми, успя да се защити и дори ми отвърна с Огнена птица, която ме обиколи и се опита да ме удари в гръб. Добре, че вече бях организирал кръговата си отбрана.
Това не смути приятеля ми — той продължи да ме атакува с всички атакуващи заклинания, които знаеше — Огнени кълба, Огнени птици, Ледени стрели и дори се опита да създаде под краката ми Огнен стълб. Можех само да се чудя откъде намира сили за всичко това. Аз също се опитах да го атакувам, но бързо разбрах, че е по-добре да се съсредоточа върху обновяването на енергийните щитове.
Значи нямаше да е лесно. Ако продължава така, скоро ще пробие всички мои щитове…
Е, сам си го изпроси.
Създадох нова версия на енергийния щит, заменяйки Огнената топка с по-безопасния вариант на движеща се Въздушна стена. Сега след като Невил унищожи този щит, цялата му енергия ще отиде в огромна Въздушна стена, която ще се придвижи към него и мисля, че моят хипнотизиран приятел няма да може да измисли защита от нея.
Реших и го направих.
Невил с маниакална ярост хвърляше заклинания към мен. Ако продължава така скоро ще падне от изтощение.
Хлоп!
Ето я Въздушната стена!
Тя наистина се оказа не малка, меко казано. На мястото на възникването й въздухът завибрира леко, така че съвсем ясно виждах границите й — около двадесет метра височина и ширина.
Викерс-старши дори не се опита да се махне от пътя й. Единственото нещо, което успя да направи, беше да се закрие с щит. Разбира се, доста по-слаб в сравнение с натрупалата много енергия Въздушна стена.
Стената се стовари върху Невил, изблъска го до най-близката къща и го удари в стената.
— Надявам се, че не съм те повредил много — уморено казах аз и приклекнах, но нямаше кой да ме чуе. Приятелят ми беше в дълбок нокаут, търговецът се беше изпарил още в началото на битката, а нисшите вампири… трима лежаха в безсъзнание, а другите двама вече можехме спокойно да ги погребем… момент, първо трябва да им отрежем главите… просто за всеки случай…
Как само ме болеше главата от всичко това.
Акт трети — семеен
— Семейството — това е най-важното нещо в живота.