Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
На черните кожени дрехи слоят сажди не беше много видим, но той беше покрит с тях от главата до петите.
— Мисля, че я намерих!
Дупката се оказа доста голяма, около половин метър в диаметър.
— Явно плъховете са влезли оттук — казах аз.
— Накъде ли води? — прояви любопитство вампирът, открил дупката.
— Защо не провериш? — предложи Невил.
— Ще проверя — съгласи се вампирът.
Невил явно не очакваше толкова бързо съгласие.
— Само… по-внимателно там, ако нещо се обърка, веднага се връщай…
— Разбира се — съгласи се вампирът и извади неголям нож от колана си.
Здравият разум ми подсказваше, че далеч по-разумно беше да влезе някой от нас двамата с Невил. Просто щяхме да създадем защитен щит пред себе си и спокойно да пълзим напред. Но здравият разум обикновено идва доста по-късно от самите събития, а и здравия разум може да изчезне веднага щом се появи опасност.
Вампирът запълзя в дупката и скоро оттам стърчаха само краката му.
— Надявам се, че вътре няма да срещне никой — тихо каза Невил.
Уж тихо, но всички го чухме.
— О, не! Защо точно на мен?!
Ние едновременно се обърнахме към гласа.
По стълбите слизаше търговецът. Малко беше да се каже, че е в шок. И аз като цяло го разбирах много добре.
— Е-е-е — заедно казахме ние с Викерс-старши. — Спокойно, тук само малко е пообгоряло… по-скоро изгоряло.
— Аз съм разорен! — продължи да крещи Клавдий.
Сякаш току-що е научил, че складът му е изгорял. Списъкът със загубите отдавна беше в джоба на Невил, какво се е разкрещял? Или го прави, за да се чувстваме виновни? След такава бездарна сцена?
— Изкарайте ме! — това вече беше вампирът, викаше от дупката. Гласът му не звучеше уплашено, значи никого не е срещнал. Тогава защо не може да се измъкне сам?
Нисшите го издърпаха от дупката и веднага разбрахме защо не можеше да излезе със собствени сили. Ръцете му бяха заети — държеше огромен мъртъв плъх.
— Каква прелест — намръщи се Невил.
Мисля, че изражението на лицето ми беше почти същото.
— Като жив е — съгласих се аз.
И наистина, плъхът не беше дори опърлен — просто беше влязъл в дупката и се беше задушил. Защо ли не се е телепортирал? Кой го знае…
Вампирът го държеше с изпъната напред ръка и гнусливо го размахваше напред назад. Дори търговецът спря да се вайка и се присъедини към нас.
— Най-обикновен плъх — най-накрая констатира той.
Не можах да сдържа усмивката си, по-скоро ръмженето си.
— Обикновен казваш?
Взех от пода някакво продълговато парче желязо и го пъхнах в устата на плъха, опитвайки се да разтворя зловещо изглеждащите му зъби, но нямах успех! Желязото се счупи.
— Нека се опитам — предложи вампирът. Той се опита да отвори челюстите на плъха с ръце… и успя! От отворената уста се изсипа зъбатия език-паразит.
— Каква гадост!
Вампирът, виждайки езика, отскочи на няколко метра от плъха. Вторият, които през цялото това време държеше плъха с протегната напред ръка, запази самообладание и не го изпусна.
— Запознайте се, това приятелче се нарича паразит — важно каза моят приятел. — Именно тази гадост прави от плъха луд маниакален убиец.
— Той мъртъв ли е? — предпазливо попита търговецът.
— Ако не беше мъртъв, вече щяхме да сме разбрали — казах аз. — Колко хубаво, сега вече имаме образец за Мелисия.
— За кого? — поиска да знае Клавдий.
— Спокойно — успокои го Невил. — Не е твоя работа.
Търговецът чак подскочи от възмущение.
— Как така не е моя работа?! Запалиха ми склада, а сега — не е моя работа?!
— Умник, всичко разбира — кимнах аз и се обърнах към Невил, опитвайки се да не обръщам внимание на зачервения търговец: — Е, ще проверяваме ли още тази дупка?
Всички вампири, начело с този, който носеше плъха, се отправиха към изхода.
— Ние там няма да влезем — хорово казаха те.
— А ние ще влезем ли? — попитах приятеля си и сам си отговорих: — Няма да влизаме. Така че да се махаме от тук.
Само не ме питайте къде изчезна „дълга“, за който говорих толкова много. Никъде не е изчезнал, просто… отиде да си почине, но непременно ще се върне, само да му се предостави подходяща възможност. Ние не пълзим по тесни дупки да търсим плъхове, само Келнмиир може да пропълзи под врата!
— Добре, сега ще занесем плъха на Мелисия — приятелят ми стана малко нервен. — Или вече е късно? Вече е почти нощ, тя сигурно спи…
— Какво говориш? — за всеки случай го потупах по темето. — Едва се е мръкнало, как така ще спи?
— О, да — смути се Невил.
Едва споменахме друидката и моят приятел си загуби ума. Моментално.