Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Мъдра — съгласих се аз. — Чудя се на колко ли години е?
Минах няколко крачки преди да забележа, че приятелят ми е спрял.
— Какво? — попитах го аз. — Хайде, имаме спешна работа.
Невил ме настигна и тръгна с мен, но беше някак много отнесен.
— Вярно, — замислено каза той. — На колко ли години е Мелисия?
— Това толкова ли е важно за теб? — попитах и веднага разбрах отговора. Когато за първи път срещнах Алиса, мен също ме вълнуваше този въпрос. И как се радвах, когато научих, че сме почти на една и съща възраст. Е, от това не излезе кой знае какво… или пък излезе прекалено много? Ако Алиса беше също така мека и по женски разбираща като Мелисия, тогава… тя не би била Алиса.
— Това, разбира се, е проблем — признах аз. — Не върви да питаш самата нея, а друг няма.
— Ами, като се замисля, тя ще е по-голяма от мен с няколко десетилетия — със съмнение каза Невил, замълча малко и съвсем тихо добави: — … или векове?
— Спокойно — плеснах го по рамото аз. — Главното е човекът да е добър. А разликата във възрастта не е толкова сериозен проблем. Ти по-добре сега помисли как ще слезем в мазето.
— Ще слезем последни — уверено каза той. — Веднага след групата нисши вампири с пълен арсенал от хладни оръжия.
— А преди изобщо някой да слиза може да обработим всичко с огън отгоре — казах аз. — И без това от стоката едва ли нещо ще е годно за ползване.
Всъщност всичко това го бяхме уточнили още докато си пиехме чая. Първо ще отидем в Прокълнатата къща и ще вземем със себе си някой от приятелите си или нисшите вампири, и едва след това ще отидем в склада. Жалко, че нямахме никакви средства за връзка помежду си, това значително щеше да опрости работата ни, но доколкото си спомнях, техномагическите предаватели работеха само на много къси разстояния, пък и кой ли ще ги даде на нас? Това са много ценни вещи, тях могат да ги правят един двама Майстори в цялата империя…
Крайдол още не осъзнаваше, че се задават сериозни проблеми. Той все така си жужеше и суетеше, животът си течеше в нормално русло. По пътя към Прокълнатата къща предимно мълчахме. По-точно мълчеше Невил, а аз бързо осъзнах, че да говориш с човек, които не те слуша е, да кажем, най-малкото безполезно. Влюбен ли е? Тогава му предстоят безсънни нощи, тежки размисли и постоянно хабене на нерви… И защо нещо така странно ме пробожда в гърдите? Не, мисля, че просто още не съм се оправил от получената рана…
Около Прокълната къща беше подозрително безлюдно. Разбира се, официално приема на жалби беше само до обяд, а минувачите по принцип си заобикаляха Прокълнатата къща, но не и в чак толкова голяма дъга!
— Надявам се, че нисшите не са направили някоя глупост — угрижено каза Невил.
— Да, в противен случай ще трябва дълго да ги изстъргваме от пода — Алиса ще е много ядосана — съгласих се аз.
Прокълнатата къща ни посрещна полутъмна — всички прозорци бяха с плътно затворени щори, за да могат вампирите спокойно да свалят маските си и да обядват. Също така силно миришеше на месо. Прясно. На масата седяха пет нисши вампира и ентусиазирано се радваха на парчета прясно месо, надявам се, не човешко. Зрелището, казвам ви, си го биваше — веднага загубих всякакъв апетит.
— Обядвате ли? — попитах аз.
— Пазим — нежно ме поправи един от вампирите. — И в същото време обядваме.
Нима знаят, че са и охрана? Едва ли, не мисля, че Алиса или Чез са им обяснили нещо.
— А къде са другите? — Невил се стараеше дори да не поглежда в тяхната посока, или по-скоро в посока на кървавите парчета месо.
— Обикалят града — сви рамене нисшия. — Скоро трябва да се върнат.
Погледнах към Невил.
— Да ги изчакаме?
— Засега имаме време — не възрази той. — Но при мазето е по-добре да отидем преди залез слънце. Ще ни е много по-спокойно.
Какво ти спокойствие, в този град спокойствие дори не се помирисва. Затова пък нещо друго се помирисва, и то как само…
По понятни причини не се присъединихме към трапезата на вампирите, вместо това се качихме в стаите си да отдъхнем малко. Когато минах покрай фонтана ме осени проста в своята гениалност идея. Дракон да ме вземе! Защо не използвахме илюзия, за да скрием Фонтана на съдбата?!
Макар че когато Кейтен все още беше тук, нямаше никаква нужда да крием фонтана — просто преградихме част от залата със завеса и това е. Но сега имахме цяла тълпа нови работници и можехме да поправим грешката си.
Невил вече беше наясно с новата особеност на нашия дом, единствено не беше виждал самия процес на промяна на илюзията. Затова му предложих да ме наблюдава, така че после да му е по-лесно да го направи сам. Между другото, при Чез и Алиса промяната на илюзията не мина толкова гладко, колкото при мен — те изобщо не успяха да си представят реалистично това, което искаха, и илюзиите им се получиха доста размити. Оказва се, че е важно да имаш богато въображение…