Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Така че напуснахме мазето, изцапани от главата до петите, но затова пък с трофеен плъх. За да не шокираме излишно минувачите, един от вампирите го уви в кожения си плащ. Опакована в черната тъкан, сивата гадинка заприлича на най-обикновен пакет с дрехи.
Слънцето почти се скриваше, но вампирите не бързаха да свалят маските си — дори тези слаби лъчи можеха да им навредят.
— Каква тишина — казах аз.
— И въздухът е чист — допълниха вампирите.
— Твърде тихо е — подозрително каза търговецът. — Тук никога не е било толкова тихо.
— Хайде — махнах с ръка. — Няма нужда да ни плашиш допълнително…
Тогава очите ми се спряха на звяра. За първи път виждах ужасното същество в реалния свят. И нищо от това, което бях видял в сънищата си, не можеше да се сравнява с истинското Същество, стоящо на някакви си двадесет метра от мен. От нас.
Ние с Невил и няколкото нисши застинахме нерешително. Що се отнася до Клавдий, той вече беше успял да изчезне някъде. Бърз човек, трябва да призная, и дракон да е с него, но друго ме вълнуваше в момента — сега какво ще правим? Е, открихме убиеца, който така старателно търсехме, и сега какво?
Лъчите на залязващото слънце се отразяваха в черната черупка на съществото, без да му причиняват никаква вреда. Ако това беше вампир, то явно беше малко по-особен… Ама за какво говоря? Това е Съществото! Създание, много по-лошо и по-опасно от който и да е вампир. Плъховете са призовали Големия брат, за да отмъсти… на нас?
— Зак — Невил ме хвана за раненото рамо и стисна толкова силно, че ми притъмня пред очите. — Това то ли е?
— А ти как мислиш? — усмихнах се накриво, едва сдържайки стона си.
Съществото стоеше полуобърнато към нас и активно се занимаваше със своите си дела, тоест вечеряше. Не знаех от кой несретник похапва, но десерт можеше да е всеки един от нас.
Бързо започнах да плета защитни стени между нас и съществото. Една Въздушна… и една от моите Универсални стени, просто за всеки случай. Дори не се опитах да създам защитни сфери, а просто направих непрекъсната стена пред мен и Невил. От телепортиращото се Същество сферите нямаше да ни спасят, а стената поне ще ми позволява да маневрирам.
— Надявам се, че не трябва да го хващаме живо? — попита един от вампирите, измъквайки изпод плаща си доста голям нож.
— Само това оставаше! — отговорих бързо. — Само мъртво!
Междувременно съществото приключи и се обърна към нас.
— Къде са му очите? — изненада се Невил. — Да не е сляпо?
— Мечтай си — засмях се аз и сякаш в потвърждение на думите ми съществото вдигна ръце над главата си и закрещя.
Аз виждах сцената с крещящите пръсти за втори път и за мен не беше такъв шок. Невил беше запознат със Съществото от моите разкази, на плъхове също се беше нагледал, така че не припадна, само малко пребледня. Затова пък моите зъбати приятели едва не се хвърлиха да бягат. Проклинайки целия свят, те отстъпиха зад гърбовете ни. Един от тях дори използва вързопа с умрелия плъх като щит.
— Атакувайте го с нещо! — завикаха умолително.
— Добре — лесно се съгласи Невил и започна да плете заклинание.
Аз не бях толкова сигурен, че нашите магии ще могат да наранят Съществото, но сега ме вълнуваше нещо друго. Защо ни гледаше толкова спокойно и не ни атакуваше?
Невил направи Огнена топка и я хвърли в лицето на създанието. Напразно…
Топката просто се пръсна на рояк искри в черната броня, без да нанесе никакви поражения. Но пък привлече вниманието му към нас.
Явно чудовището имаше проблеми със зрението — дори и в моите видения, когато гледах през очите му, всичко беше замъглено. Както и да е, на напълно черната му костена маска, която беше на мястото на лицето му, не се виждаха никакви органи за зрение или обоняние.
Изведнъж Съществото започна да се разтваря във въздуха…
— Пръснете се! — извиках аз, разбирайки какво предстои да се случи.
Невил реагира незабавно, дори ме изпревари с част от секундата, и отскочи на няколко метра. Ние бяхме свикнали с командите още в Академията — в двубоите на виковете на съотборниците трябваше да се реагира незабавно, но вампирите се засуетиха.
Съществото изникна от въздуха точно пред тях и сграбчи за гърлото двама наведнъж.
Ние с Невил стоварихме върху него всичко, което бяхме в състояние да създадем — Огнени топки, Ледени стрели, Въздушни юмруци. Но Съществото изобщо не ни обърна внимание и деловито източваше кръвта на вампирите.
С диви викове останалите нисши се хвърлиха към Съществото, но ножовете им ни най-малко не нараниха дебелата броня. Убиецът дори не се опита да ги отстрани, а продължи с вечерята си.