Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Имате ли нещо против да се присъединя? — чу се някъде отгоре мек, но лесно открояващ се от писъците на вампирите глас.
Ние дори не успяхме да реагираме. От покрива полетя гъвкава фигура в черна роба и след като направи елегантен пирует във въздуха, се приземи между нас и Съществото.
— Мила компания сте се събрали — усмихна се сеонецът. По гласа безпогрешно познах вампира от Бойния клан, с когото се бяхме срещнали на покрива. — Недоучени Майстори, дефектни вампири, все отбор юнаци.
— А сега и ловец на глави — допълних аз.
Разбира се бях наясно, че да се шегуваш с истински вампир е малко… опасно. Но този мек и кадифен глас беше толкова дразнещ!
Съществото захвърли вече наистина мъртвите вампири и се извърна към нас. Останалите нисши, разбирайки, че няма да пробият бронята му, отстъпиха зад най-близкото укритие, тоест зад нас.
— Хайде сега да си поговорим с него на моя език — измърка вампирът и скочи върху Съществото.
Този път Съществото не остана със скръстени ръце, докато го атакуваха. То несръчно се опита да отскочи настрани, но вампирът промени траекторията си във въздуха и го ритна силно в главата. Никакъв ефект. Е, едва ли е очаквал да счупи здравата костна броня с крака си.
— Аха — учуди се сеонецът.
Съществото извика с всичките си усти и се опита да сграбчи вампира за гърлото. Естествено представителят на Бойния клан лесно избягна лапите му и дори успя да прокара нокти по него. Съществото обидено изрева.
Ха, наистина ли го нарани?!
Съществото отново се разми във въздуха и изчезна.
— Къде избяга?
Вампирът явно не очакваше такъв ход и се заоглежда изненадано.
— Хей, какви са тези номера…
Някъде отдалеч се чу сърцераздирателен рев — Съществото явно беше нещо недоволно.
Обърнах се към Невил.
— Как мислиш, трябва ли да продължим преследването… Невил?
Той ме гледаше много странно. С абсолютно празни, бих казал стъклени, очи.
— Хей — махнах с ръка пред лицето му. — Невил, къде си?
И тогава той ме удари. Поех удара с бузата си и дори нямах време да се учудя, когато приятелят ми метна Огнена топка към мен.
Добре, че рефлексите ми не ме подведоха и този път. Бързо паднах на земята и топката прелетя над главата ми, но Невил използва момента и успя да ме ритне в ребрата.
Претърколих се настрани и бързо се изправих на крака.
— Какво правиш?
Покрай мен прелетя нисш вампир. Да лети, разбира се, не може, значи някой му е помогнал в това начинание. Удряйки се в невидимия ми Въздушен щит, вампирът тупна право в краката на Невил, а той, за моя изненада, започва яростно да го рита с крака, напълно забравяйки за мен.
Малко встрани два нисши вампира ритмично се налагаха с взети от близката къща дървени колове.
Каква е тая идиотска история. Всички ли са полудели?
— Ама че е заразително! — изникна до мен вампирът от Боевия клан. Дръпнах се настрани, очакайки да се нахвърли върху мен, но очевидно той не беше се поддал на психозата.
— Тази твар владее хипноатаката! — каза той.
В гласа му ясно долових изненада.
— Какво ще правим? — глупаво попитах аз.
— Нищо, сега те сами ще се избият един друг — вампирът сви рамене.
— Как така ще се избият?!
Погледнах към Невил, който продължаваше да рита лежащият на тротоара вампир.
Не, това няма да стане. Ще трябва да го нокаутирам така, че да не пострада. И нисшите вампири се налагаше да спася, все пак сега те работят за нас и трябва да се грижим за тях.
— Чудя се — междувременно продължи вампирът. — Защо хипноатаката засегна всички освен теб?
И теб също, моят зъбати познайнико. Но на глас не казах нищо.
— Откъде да знам? — махнах раздразнено. — По-добре ми помогни да успокоим приятелите ми.
Вампирът наклони главата си на една страна.
— Ха. Приятелите са си твои — ти се оправяй. Аз ще се огледам за Съществото, то все още е някъде там.
Ама че гад.
Вампирът отиде до най-близката къща и с едно бързо движение скочи на покрива.
— Ще се видим — кимна ми той за сбогом и изчезна.
— Надявам се, че няма, — измърморих аз и запретнах ръкави.
Е, време беше да „успокоя“ разбеснелите се приятелчета. Още повече, че Невил приключи с вампира и насочи вниманието си към… Слава богу, че не затворих двама ни в обща защитна сфера, а просто създадох Въздушна стена. Сега само се скрих зад стената и всички Огнени топки на Невил със съскане се пръскаха в нея. Не знаех колко дълго ще издържи тази защита, така че реших да не рискувам и създадох един голям Въздушен щит около себе си.
Така, време беше да атакувам.
Концентрирах се и сплетох пет Въздушни юмрука. Прецених, че нямаше да му причинят особена вреда, само ще го нокаутират.