Черният Олшански замък

И той ми посочи една висока морена встрани от пътеката.

Те седнаха на две по-ниски, за да не ограничават движенията си. Нощното сборище на духовете започна.

— Е, хайде — плесна се по коляното Висоцки.

Народното събрание, както казват, не бе голямо, но твърде благородно. У двамината му участници (бях сигурен в това) освен предимството на грубата физическа сила — може и не кой знае колко по-голяма от моята — със сигурност можеха да се намерят ками в джобовете, у някои от тях дори симпатичен малък бокс, а във вътрешните джобове на саката, или под мишниците — пистолети.

— Започвай — взе май да припира Ганчаронак.

— Започвам — отвърнах аз. — С това, че може би ненапълно, но зная вашите истории, вашето минало. Не ми е известно по какъв начин сте узнали за книгата и за тайната, скрита в нея. Но вие знаехте. Може би още от времето на войната, от времето на последния Олшански. За съжаление не сте присъствували при финала на трагедията и знаехте със сигурност какво е прибавил към старото съкровище последният княз. Защото в тази работа се намесило гестапо, което си потулило архивите, а айнзацкомандата, която скрила награбеното. И едната, и другата организация настанили своите скривалища опасно близо до старото съкровище. Сторило им се, че няма по-сигурно място. Те не били склонни да информират външни хора, при това тукашни, за своите тайни. Напротив, скривайки от вас интересуващите ви неща, те са ви принудили да останете тук като сигурни стражи на техните ценности и в случай на нужда да ги браните, защото заедно с това ще защищавате своето спокойствие и бъдеше… В случай че възникне тази неочаквана неприятност — някой да дири и да копае.

Те се спогледаха.

— Но господарите ви хвърлиха топа. Старият Олшански се споминал на бърза ръка. Книгата изчезнала кой знае къде. Не сте могли да допуснете, че е захвърлена на тавана у дядо Мултан, където я намери Пташински. Но сте имали надеждата, че не всичко е изгубено, докато книгата е кой знае къде, пък дори и да се намери, каква полза за този, който я има. Той би трябвало да се досети за съществуването на шифрованата информация, да я разкрие и… това не стига, да намери предмета, без който според стария княз и според вас е невъзможно да се разкрие тайната. Но нито той, нито вие сте помислили, че ако човек е с ума си, може да мине и без неизвестния предмет.

— Без какъв предмет? — процеди през зъби Ганчаронак.

— Много мислих за това. Случайността ми помогна, а вие с поведението си затвърдихте догадката ми. Това е вашето медно чукало, Ганчаронак. И хаванчето, което е у вас, Висоцки, почти съм сигурен. Защо не сте събрали своите предмети? Страхували сте се, не сте си доверявали взаимно. Шантажирали сте се един друг с общото си нечисто минало?

— Не е вярно — тросна се Висоцки.

— Защо да не е вярно? Вие просто не намерихте книгата. Така се стекоха обстоятелствата.

— Тогава ти сглупи — каза Ганчаронак. — След време се досетихме, че по някакъв свръхестествен начин си постигнал свръхестественото — разчел си шифъра, макар че държеше в ръцете си само една трета от тайната. Остана ни само да те следим.