Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Живи ли сте? — помръднаха устните му.
Подозрението ми нарасна още повече.
— Слава богу — промълви той. — Да вървим.
През „коридора“ влязохме в малко помещение.
Ксьондзът блъсна стената и тя отново се плъзна на мястото си с громол и скърцане.
Свихме зад ъгъла и се озовахме в дълъг нисък коридор катакомба.
— Близо е вече — обади се Жихович, — слава богу, че тук има вход.
— Слава богу, че децата не са знаели за него и за второто овално помещение.
— Не го знаех и аз — рече ксьондзът. И добави след малко: — Да се благодарим на тях. Толкова ми додяваха с това подземие, че тръгнах, колкото да ме оставят на мира. Другите се разтревожиха и тръгнаха да дирят някаква неизвестна могила „гробница“ преди около час… Засрамете се, тръгнали сте към възможна опасност, а насочвате хората по грешна следа. Малката лъжа понякога води до непоправими последици…
Той самият би изглеждал като въплъщение на фалша, ако не беше горчивият сарказъм в думите му.
— Стига вече смърт в това нещастно кътче на земята. Същински Бермудски триъгълник: Кладно — Олшани — Тъмни бор.
— Кой е виновен за това? — още не можех да се отърся от съмнението си.
— Не зная. И аз съм виновен. За това, че съм жив, когато другарите ми… и другарките ми отдавна загинаха.
Той креташе по коридора като жива сянка. Наистина бе такава.
— Би било ужасно да загинете и вие. И то на прага на някакво откритие — той ме изгледа проницателно.
Засрамих се. Ако се съдеше по миналото му, той бе извън всякакви подозрения.
— Слушайте — казах аз, може би прекалено рязко, защото не можех да забравя усмивката му на прозорчето, — възможно ли е да съществува стопроцентов християнин както през първите години на християнството? В наши дни, с нашето минало? Без да лъже дори в дреболиите, без да прелюбодействува дори с поглед. Не. Вие, струва ми се, сте такъв или искате да бъдете такъв. Обяснете ми как става това?
— Хайде, недейте.
— Обаче аз не вярвам. Не вярвам, защото повечето хора водят двоен живот.
— Не му вярвайте — тихо промълви Сташка, — просто той преживя стрес, не може още да се опомни.
— Двоен живот. Възможно е и онези двамата да са били зазидани както в моя сън. В калейдоскопа ми не достига само още едно стъкълце.
— Кое?
— Какво означаваха онези думи от кошмара ми: „двамина вардачи неопети и един некръстен“? Кои са тези тримата?
— Слушайте — каза ксьондзът, — наистина доста проличава нервната ви неуравновесеност.
Измъкнахме се навън. Тревата зеленееше. Зад портата, на селската улица, сред облака прах долиташе спокойния и кротък хорал на вечерната чарда: кравите мучаха, овцете блееха гъгниво, жалостиво. Хванах Сташка за ръката, разтърси ме треска. Страхувах се дори да продумам, за да не се разридая от облекчение. Не заради себе си, повярвайте.
— Не съжаляваш ли за днешния ден? — шепнешком ме запита тя.
— Не. Някой бе казал: „Не знаех как изглежда родният ми дом, преди да изляза отвън стените му. Не знаех какво е щастие, преди да премина през бездната на мъката“…
И все пак накрая се наложи да съжалявам. Насреща ми се втурна Мултан.
— Слава богу, живи сте. Слава богу, поне вие сте живи. Защото трима души в един ден…
Сякаш нещо стегна сърцето ми.
— Кой?
— Вячорка днес си вадил мрежата край Дъбов дол (дявол го знае защо залага мрежата си вечно из ония коренища) и измъкнал…
— Лапатуха ли?
— Точно него. Милицията вече го откара. Очевидно на тъмното е паднал от урвата. Ударил си слепоочието в някое коренище или в пън — там край брега стърчат колкото щеш. И свършил!
Спомних си достойния за състрадание безобиден мъченик, неговото беззащитно „момченце, недей“ и как се бе опитал да ме наплаши, за да не се навъртам край „неговия замък“. Сетих се за своите съмнения и си представих последното стъкълце от калейдоскопа: тялото на удавника.
Седма глава
Седяхме с Хилински до брега на езерото и ловяхме риба, там, където се вливаше в него Олшанка. Бяхме заметнали въдиците. В същност само той ловеше, като от време на време вадеше ту бабушка, ту кленче. Вече десетина риби сновяха в кофата му, като от време на време без видима причина започваха трескаво да подскачат.