Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Така вместо тристате хиляди войници, които се очакваше да слязат на брега в следващите няколко дни, в Кралството щяха да нахлуят „само“ двеста двадесет и пет хиляди. Ерик едва потисна желанието си да завие от отчаяние.
Влезе в двореца през морските порти и хвърли юздите на коня си на лакея.
— Трябва ми нов кон — каза му и забърза за последното си заседание при лорд Джеймс и рицар-маршал Уилям.
Стигна до заседателната зала, където Уилям и Джеймс ръководеха последния разбор на положението за командващите области, преди да ги изпратят в съответните гарнизони. Портата на двореца извън града се държеше свободна, за да могат конните куриери и тези офицери да излязат от града преди да започнат бунтовете на обзетите от паника граждани.
— До един час ще имаме кораби, акостиращи на север от града — каза Уилям и посочи двама от командирите, които трябваше да отговарят за крайбрежната отбрана извън града. — Време е да тръгвате, господа. Успех.
Граф Тилдън и един скуайър, чието име Ерик не знаеше, отдадоха чест и напуснаха. Той беше изучил разположението на частите, тъй като Уилям му бе дал копие от бойния план, и знаеше, че благородниците и техните отряди първи ще изпитат главния удар на атаката. От Сарт до Крондор, от Крондор до малките села на север от залива Шандън, всеки въоръжен войник, когото Патрик бе успял да измъкне от армиите на Запада, беше готов да се срази с нашествениците. Но шестдесет хиляди бойци, повечето от които неопитни наборници, щяха да бъдат удавени от над три пъти повечето закалени в сражения воини. Единственото преимущество, което имаше Кралството, щеше да е в дисциплината и обучението, а това нямаше да влезе в играта, докато Крондор не паднеше.
Защото за Ерик беше ясно, че първото му подозрение е оправдано: Крондор щеше да падне. Той огледа стаята и видя, че Грейлок вече е излязъл, както и Калис. Грейлок заминаваше за първата част под неговата пряка команда, смесена рота от Пурпурните орли на Калис, хадатски воини и кралски крондорски Първопроходци. Навсякъде из планините на север и изток всеки опитен планински боец, когото можеха да привлекат чак от далечния Изток, та до хълмовете над Ран и Показалеца, чакаше в готовност.
Общият план беше да обезкървяват врага, като избиват колкото се може повече от нашествениците, докато те преминават през Крондор, после да ги разпръснат, докато си проправят път през хълмовете и планините, където всеки от планинските бойци на Грейлок щеше да струва колкото петима от нашествениците. Ерик се беше сражавал с армията на Изумрудената кралица; повечето от бойците й бяха пехотинци, имаше и малко прилична конница, но нямаха нито един планинец. Единственото, което го притесняваше, бяха сааурските конници, защото макар да не бяха планински бойци, бяха воини, несравними с всички защитници, които Кралството можеше да изкара на бойното поле. Знаеше, че щяха да изгубят много от конете си в морския преход. Фуражът щеше да се развали от постоянната влага, а конете щяха да получат стомашни болки и много от тях щяха да са безполезни след шестте месеца в корабния трюм — но достатъчно от тях щяха бързо да се оправят и да превърнат сааурците в опасен противник. А и кой знае що за магия можеше да е използвал врагът, за да опази конете си здрави?
Уилям се обърна към Ерик и попита:
— Готов ли си?
— Готов или не, нашите сили са по местата си. Врагът вече се вижда.
Уилям бързо отиде до големия прозорец, гледащ към пристанището, и промълви:
— Богове!
Ерик и другите го последваха, и всеки по свой начин беше също толкова стъписан. Въпреки донесенията никой от тях не беше подготвен за гледката — от външния морски вал до далечния хоризонт, проясняващ се с всяка минута, докато утринната омара се вдигаше, се виждаха бели платна. Ерик изви врат да погледне колкото може по на север и успя да различи още и още платна в далечината.
— Трябва да са се развърнали още от вчера — каза Уилям и се върна при масата. — Ще се излеят върху нас като прилив. — Обърна се към благородниците в стаята. — Господа, знаете задълженията си. Дано боговете ни опазят.
Ерик огледа стаята и попита:
— Принцът?
— Той напусна двореца вчера вечерта — каза Уилям. — Със сестра ми, сина й и внуците. — Погледна Ерик и се усмихна. — Не можем да изгубим принца точно сега, нали?