Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Това е адски странно! — изпухтя Хелън и започна да пише имейл. Хектор посегна и я спря, като взе телефона и изтри имейла.
— Хелън, прибирай се вкъщи — каза той с нисък, напрегнат глас. Върна й телефона, изправи се и започна да се оглежда тревожно наоколо. — Върви си вкъщи веднага и се спусни в Подземния свят.
Една лабораторна маса от катедрата по естествени науки на Гимназията на Нантъкет, носеща се във въздуха, мина през предната витрина на магазина, като разби стъклото и изложените стоки се затъркаляха по пода. След нея вътре нахлу вонята на Ерида. Хелън отблъсна порива да подпали нещо, знаейки, че емоциите й не са реални и че е манипулирана от зла и отмъстителна богиня. Чу в задната стая да пищят клиенти, и това я изтръгна рязко от опасното й настроение. Тя прескочи тезгяха, но Хектор протегна ръка и й попречи да изтича отзад.
— Аз ще защитя Кейт и Джери — от тях самите, ако е необходимо. Ти слизай — каза той с твърд, но за щастие спокоен глас. Хелън го погледна овладяно и кимна веднъж, за да покаже, че разбира заповедите му.
— Не се прави на герой — нареди му тя в отговор. — Ако дойдат Стоте или семейството ти, бягай.
— Побързай, принцесо — каза Хектор и я целуна по челото. — Разчитаме на теб.
Хелън излезе тичешком от „Новинарския магазин“. Зад гърба си чу Хектор да обяснява на баща й, че тя отива да повика полицията. Избягвайки шумната тълпа, тя се стрелна надолу по една тъмна уличка, където не можеха да я видят, и се извиси във въздуха. Прелитайки под синия насмолен брезент, който още покриваше прозореца й, Хелън се приземи право в леглото, надявайки се, че в края на краищата ще се успокои достатъчно, за да заспи.
Краката й пристъпваха тежко между безкрайни редици от стерилни, бели цветя. Това беше първият път, в който Хелън си спомняше да е имала твърдо приземяване в Подземния свят, и най-вероятно причината беше, че толкова отчаяно беше искала да стигне там. Хелън се завъртя в кръг и откри, че се намираше в ужасните Поля на Асфодел. За щастие не беше сама. Не си бе дала сметка за това, докато не видя солидното тяло на Орион на няколко стъпки разстояние, но се бе тревожила за него.
— Орион! — възкликна Хелън с облекчение. Пробяга последните няколко стъпки към него през печалните цветя. Той се обърна и я улови в прегръдките си с разтревожена намръщена гримаса.
— Какво става? — прошепна той във врата й, докато я прегръщаше. — Наранена ли си?
— Добре съм — каза тя, смеейки се леко на прекалено емоционалната си реакция, но все още вкопчена здраво в него. Накрая, когато се почувства достатъчно спокойна, тя внимателно се отдръпна и погледна Орион в очите. — Имам много да ти разказвам.
— А аз искам да го чуя, но може ли първо да направиш нещо? Да кажеш на глас, че не искаш нищо да ни нападне отново, докато сме тук долу? — попита той с очакване.
— Не искам нищо да ни напада, докато сме тук долу! — повтори ясно Хелън. — Добро хрумване.
— Благодаря. Влюбен съм в роклята ти. Но знаеш ли какво? Всъщност мисля, че ще ти е по-топло с онези къси панталонки със съскащи котки. Те прикриваха повече.
Хелън се завъртя рязко към него с шокирано изражение на лицето. Не можеше да повярва, че той помни как я е видял в пижамата с изрисувани тикви.
— Нямаш представа какво ми се случи тази сутрин! Наложи се да облека това — каза тя отбранително, като се опита да не се изчервява.
— Изглеждаш красива. Не че това е нещо ново — каза той меко.
Хелън се втренчи в него, напълно зашеметена, а после отдръпна очи и се загледа в един скучен асфодел, сякаш той беше нещо наистина интересно. Почувства как Орион се приближава до нея, и си нареди да се отпусне. Напомни си, че миналата нощ не беше целунала Орион. Това беше Морфей в образа на Орион. Голяма разлика. А истинският Орион дори не знаеше нищо за това, така че тя нямаше причина да се смущава в негово присъствие. Само че се смущаваше. В ума си Хелън чу Хектор да й казва, че може да се забавлява с Орион, колкото поиска, и изгуби нишката на мисълта си.
— Сега ми разкажи какво ти се случи тази сутрин — каза той със сбърчено от тревога чело.
Хелън рязко се върна в реалността и бързо разказа за произшествието — ученическия метеж, който Ерида беше предизвикала в училище, Танатос, разхождащ се по улиците на Манхатън, и суматохата, която бе избухнала в „Новинарския магазин“ точно преди тя да слезе в Подземния свят. Орион слушаше безмълвно, като стискаше челюст все по-здраво и по-здраво, докато Хелън говореше.