Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Харди отново сви рамене.
— Ако се съди по онова, което видяхме, доктор Хорват, вие определено сте прав. И все пак не мога да се избавя от чувството, че крият нещо.
— Те ни показаха всичко — настоя министърът. — Даже домовете на господарите, където обикновено не приемат посетители.
— Когато дойдохте, Сали тъкмо започваше да ми разказва за това — бързо се намеси Род. — Заинтригуван съм. Как живее класата на сламкарските воини? Като имперската аристокрация ли?
— Предположението ви е съвсем вярно — изтъкна Хорват. Двете сухи мартинита си казваха думата. — Има много прилики — макар че идеята за лукс на сламкарите коренно се различава от нашата. Земя. Прислуга. Такива неща. — Той си взе нова чаша и продължи: — Всъщност посетихме две семейства. Едното живееше в небостъргач близо до Замъка. Изглежда, контролират цялата сграда: магазини, лека промишленост, стотици кафяви, червени, работници и… о, десетки други касти. Другият бял обаче беше нещо като провинциален барон. Работната сила живее в еднакви къщи, построени в дълги редици, а нивите са помежду им. Имението на „барона“ беше в средата.
Род се замисли за собствения си роден дом.
— Имението на Круцис е заобиколено от села и ниви — но след Войните за наследството всички селища са били укрепени, разбира се. Както и самото имение.
— Странно — рече Хорват. — И там имаше укрепено пространство. С голям двор в средата. Хм, като става дума за това, по-долните етажи на всички жилищни небостъргачи са без прозорци и с големи градини. Абсолютно независими. Това им придава доста военен вид. Няма нужда да съобщаваме за тези наши впечатления на адмирала, нали? Той определено би заподозрял милитаристични тенденции.
— А убеден ли сте, че няма да е прав? — попита Джак Каргил. — Ако съдя по онова, което чух, всички тези господари имат независими крепости. Покривни градини. Кафяви, които поправят машините — жалко, че не можем да опитомим няколко, за да помагат на Синклер. — Той забеляза убийствения поглед на капитана си и припряно прибави: — Така или иначе, провинциалният барон навярно би имал повече шансове за победа в битка, но и двете места ми приличат на крепости. Както и всички други дворци, за които чух.
Доктор Хорват се мъчеше да се овладее, а Сали Фаулър безуспешно се опитваше да скрие усмивката си. Накрая се разсмя.
— Командир Каргил, сламкарите пътуват в космоса и имат ядрена енергия от векове. Ако сградите им все още приличат на крепости, трябва да търсите причините в традициите им! Вие сте военен специалист — нима тези къщи ще ви спасят от съвременните оръжия?
Помощник-капитанът нямаше какво да й отговори, но изражението му показваше, че не е убеден.
— Казвате, че се опитват да правят къщите си независими, така ли? — попита Род. — Дори в града ли? Но това наистина е глупаво. Нали трябва да се снабдяват с вода.
— Там често вали — отвърна Ренър. — По три от всеки шест дни.
Блейн погледна главния астрогатор. Сериозно ли говореше?
— Знаете ли, че има сламкари леваци? — продължи Ренър. — При тях всичко е наопаки. Имат две леви шестопръсти ръце и една голяма дясна. Издутината на черепа е от дясната страна.
— Трябваше ми половин час, за да забележа — засмя се Уитбред. — Новият сламкар се държеше точно като стария на Джаксън. Сигурно го бяха инструктирали.
— Леваци — рече Род. — Защо не? — Поне бяха променили темата. Стюардите им поднесоха обяд и всички се нахвърлиха на храната. Когато свършиха, бе време групата да се връща на Сламката.
— Останете за момент, господин Ренър — каза капитанът и изчака всички освен Каргил да излязат. — Трябва ми офицер там долу и вие сте единственият, от когото мога да се лиша, като в същото време спазя ограниченията на адмирала. Но макар че нямате оръжие, освен пистолетите си, нито морски пехотинци, в крайна сметка това е военна експедиция и вие я ръководите.
— Тъй вярно — озадачено отвърна Ренър.
— Ако се наложи да застреляте човек или сламкар, ще го направите ли?
— Тъй вярно.
— Много бързо ми отговаряте на този въпрос, Ренър.
— Но внимателно съм го обмислил — още когато реших да постъпя във флота. Ако бях преценил, че не съм способен да убия никого, щях да го съобщя на своя капитан.
Блейн кимна.