Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Как е положението? — попита той, след като няколко минути слушаше как Еймъс ругае под нос, докато работи.
— Тук всичко изглежда тип-топ — рече Еймъс. — Все пак ще подменя този прекъсвач, просто за по-сигурно. Но не мисля, че проблемът е в помпата.
„Гадост.“
Холдън се измъкна навън и кажи-речи запълзя по стръмната стена обратно към люка за машинното. Гневната червена светлина се бе сменила с навъсена жълта, която показваше, че и от двете страни на люка няма налягане.
— Наоми — обади се Холдън. — Налага се да вляза в машинното. Трябва да видя какво е станало там. Изключи ли обезопасителните системи?
— Да. Но нямам никакви сензори вътре. Стаята може да е пълна с радиация…
— Само че имаш сензори в работилницата, нали? Ако получиш предупреждение за радиация, след като отворя люка, просто ми кажи. Ще го затворя веднага.
— Джим — каза Наоми и сковаността, която неизменно присъстваше в гласа ѝ през последния ден, намаля малко. — Колко пъти можеш да се излагаш на масивни дози радиация, преди това да ти се отрази?
— Поне още веднъж?
— Ще кажа на „Роси“ да подготви легло в лазарета — заяви тя, без да се засмее.
— Нека да е някое, което не праща съобщения за грешка.
Без да си дава време да размисли, Холдън удари бутона. Затаи дъх, докато люкът се отваряше, очаквайки да види зад него хаос и унищожение, последвани от радиационната аларма на скафандъра му.
Само че всичко изглеждаше наред, с изключение на една малка дупка в най-близката до експлозията стена.
Холдън се издърпа през отвора и увисна на ръце за няколко секунди, като оглеждаше помещението. Големият ядрен реактор в центъра му изглеждаше невредим. Стената откъм щирборда се бе огънала заплашително навътре и по средата ѝ имаше обгорена дупка, все едно там се бе образувал миниатюрен вулкан. Холдън потрепери при мисълта колко енергия е била освободена, за да огъне по този начин здраво бронираната и екранирана срещу радиация стена, и колко малко е оставало да пробие дупка в реактора им. Колко ли джаула още са били нужни, за да превърнат лошото огъване в истински пробив?
— Божичко, били сме на косъм — каза той на глас, без да се обръща конкретно към никого.
— Подмених всички части, за които се сещам — обади се Еймъс. — Проблемът е някъде другаде.
Холдън пусна ръба на люка и падна върху намиращата се половин метър по-долу стена. Плъзна се по наклона ѝ до палубата. Единствената друга видима щета беше парче от изолацията, което се бе забило в стената отсреща. Холдън не виждаше никакъв начин шрапнелът да стигне дотам, без да мине право през реактора или да рикошира в две стени и да го заобиколи. По нищо не личеше да става дума за първото, така че трябваше да е второто, колкото и невероятно да изглеждаше.
— Ама наистина на косъм — промърмори той и докосна назъбеното парче метал. Беше потънало поне на петнайсет сантиметра в стената. Предостатъчно, за да разкъса обшивката на реактора, ако го бе улучило. А може би да направи и още по-голяма беля.
— Улавям картина от камерата ти — съобщи Наоми. Миг по-късно подсвирна. — Няма майтап. Стените там са пълни с кабели. Не можеш да направиш такава дупка, без да прекъснеш нещо.
Холдън се опита да извади шрапнела от стената с ръка, но не успя.
— Еймъс, донеси някакви клещи и много резервен кабел.
— Значи да не пращам сигнала за бедствие? — попита Наоми.
— Не. Но ако някой може да насочи камера назад и да потвърди, че в замяна на всички тези главоболия все пак сме убили проклетото нещо, би било прекрасно.
— Лично го гледах как изгаря, капитане — увери го Алекс. — Сега не е нищо повече от облаче газ.
Холдън се бе отпуснал на едно от леглата в лазарета и се бе оставил на кораба да прегледа крака му. От време на време един манипулатор побутваше изпитателно коляното му, което се бе подуло до размерите на пъпеш и кожата бе изопната като на барабан. Но леглото също така се грижеше да го държи упоен, затова той усещаше побутванията само като натиск, лишен от всякаква болка.
Екранът до главата му го предупреди да не мърда. После две ръце сграбчиха крака му, докато трета вкара тънка като игла гъвкава тръбичка в коляното му и започна да извършва някаква артроскопична процедура. Той усети смътно подръпване.
На съседното легло лежеше Пракс. Главата му бе бинтована на мястото, където се бе наложило да му залепят отпраната трисантиметрова ивица кожа. Очите му бяха затворени. Еймъс, който се оказа, че няма сътресение, а само още една гадна цицина на главата, беше долу и поправяше с подръчни материали всичко, повредено от бомбата на чудовището, което включваше и поставяне на временна кръпка на дупката в стената на машинното. Нямаше да могат да оправят вратата на товарния отсек, преди да кацнат на Тихо. Алекс ги караше натам с леко ускорение от четвърт g, за да улеснява работата.