Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Не знам как бихме могли да ѝ помогнем – каза най-накрая Килиан с дрезгав глас. – Та ние сме само трима.
– Дайте ми Ерен и Гаел – каза веднага Тави. – Освободете ги от последния изпит. Накарайте ги да разследват и вижте какво ще успеят да открият. Не е нужно да знаят каквото и да било за Гай. Все пак Исана ми е леля. Всички вече го знаят. Напълно естествено е от моя страна да се обърна за помощ към тях. Освен това... може да помоля за помощ лейди Плацида. Тя е една от водачките на Дианическата лига. В интерес на Лигата е леля ми да е в безопасност. Може да се съгласят да помогнат за откриването ѝ.
Килиан сбърчи прошарените си вежди.
– Нали разбираш, че вече може да е мъртва.
Тави си пое бавно дъх. Тактиката му, обсъжданата тема и страховитите образи, които се въртяха в глава му, го ужасяваха. Но той успокои дишането си и заговори за кошмарния сценарий със спокоен, уверен глас, сякаш обсъждаше теоретична ситуация в класната стая.
– Логично е да се предположи, че е още жива – каза той. – Ако главорезите, които видяхме, са искали да я убият, то тялото ѝ щеше да лежи до сър Нед и Сирай. Но тя е била отведена от мястото. Според мен някой се опитва да се възползва от нея по някакъв начин.
– Какъв например? – попита старият Курсор.
– Да потърси подкрепата и сътрудничеството ѝ може би – отвърна Тави. – С надеждата да спечели поддръжката на една видна фигура, вместо да я премахне от дъската.
– И според теб тя дали ще се съгласи? – попита Майлс.
Тави облиза устните си, обмисляйки отговора си колкото се може по-внимателно.
– Тя не обича особено Гай – каза той. – Но още по-малко обича онези, които организираха нападението на маратите в долината Калдерон. По-скоро би предпочела да избоде собствените си очи, отколкото да застане до някой от тях.
Килиан бавно въздъхна.
– Много добре, Тави. Помоли Ерен и Гаел да ти помогнат, но не им казвай, че съм разрешил. Освен това не трябва да им разказваш нищо за Гай. Свържи се с лейди Плацида и поискай помощта ѝ – макар че според мен тя няма да умира от желание да го направи. Като си ѝ връчил писмо от Гай на публично място, ти си показал на всички, че лорд и лейди Плацида са лоялисти.
– А не е ли така? – попита Тави.
– На тях не им е изгодно да вземат страна – отвърна Килиан. – Но ти можеш да ги принудиш да избират. Мисля, че това няма да им хареса. Бъди внимателен при срещата си с тях.
Майлс изсумтя.
– Маестро, аз имам няколко връзки в града. Предимно пенсионирани легионери. Има двама-трима мъже, които бих могъл да помоля да разследват изчезването на Исана. Иска ми се веднага да се свържа с тях.
Килиан кимна, Майлс се оттласна от стената и тръгна към вратата. Спря се до Тави и го погледна.
– Тави. Онова, което казах по-рано...
– Беше напълно оправдано, сър – отвърна тихо Тави.
Майлс задържа погледа си върху момчето, след което се вторачи в изкривеното от болка лице на Килиан.
– Може би не беше достатъчно.
Капитанът се поклони вдървено и официално на Тави, излезе от стаята и от коридора се чу гневното бързо потропване на ботушите му.
Младежът остана в стаята с Килиан, Фейд и лежащия в безсъзнание Гай.
Известно време те стояха мълчаливо. На Тави му се стори, че дишането на Първия лорд стана по-дълбоко и ритмично, но можеше и да греши. Фейд се размърда, седна и започна да мига като бухал към Тави.
– Сега, след като капитанът излезе – каза Килиан, – трябва да се заема с пощата на Първия лорд. Знам, че ти се иска веднага да тръгнеш, Тави, но се налага да ми я прочетеш преди това. Писмата са на бюрото.
– Добре – отвърна Тави, опитвайки се да прикрие нетърпението в гласа си. Той отиде до бюрото, седна на стола и взе купчината от десетина плика с различни размери и една дълга кожена тръба. Отвори първото писмо и го прегледа. – От сенатор Парм, който информира Короната за състоянието на пътищата в...
– Засега го прескочи – рече тихо Килиан.
Тави остави писмото на бюрото и премина на следващото.
– Покана от лейди Рина за участие в ежегодната прощална сбирка в...
– Пропусни я.
Младежът отвори следващото писмо.
– От лорд Фригий, който пожелава на Първия лорд весело прекарване на фестивала и се извинява за отсъствието си поради проблеми от военно естество.
– Някакви подробности? – попита Килиан. – Информация от разузнаването?
– Нищо конкретно, сър.
– Пропусни го.
Тави прегледа още няколко рутинни писма, докато не стигна до последното, което се намираше в кожената тръба. Когато я взе в ръце, той усети как по гърба му преминаха хладни тръпки. Тави погледна намръщено странната кожа и внезапно осъзна причината за смущението си.