Фурията на Академа

– Тя вече не е от провинцията, Фиделиас. Трябва да го разбере. Опитай се да ѝ го втълпиш. И се свържи с мен, когато бъде готова да сътрудничи.

– Много добре.

– Тя е много важна за нас, скъпи ми шпионино. Ако умре, лордовете ще разберат, че Калар е спечелил този рунд. Ако се появи в Сената като поддръжник на Гай, Първият лорд ще овладее ситуацията. Тя трябва да се появи в Сената, но с цветовете на съпруга ми. Тогава ще сме изиграли едновременно Калар и Гай.

– Разбирам, Ваша светлост – каза Фиделиас. – Но не знам дали подобна победа е възможна.

– Хайде, стига Фиделиас. Разбира се, че е възможна, ако действаме умно и старателно. – Тя се приближи до вратата и бавно я отвори. – И не се бави много, шпионино мой – предупреди го тя. – Времето лети.

– А кога не е летяло? – отвърна той.

Изпод качулката проблеснаха белите зъби на Инвидия. После тя се измъкна от стаята и затвори вратата зад себе си.

Фиделиас заключи и седна на единствения стол в стаята. Цялото тяло го болеше и беше ужасно уморен, но не се осмеляваше да се отпусне. Онези, които искаха да получат наградата, предложена от Короната за главата му, сигурно не спираха да го търсят. Но лов­ците на глави бяха по-малката му грижа. Кръволоците на Калар бяха много по-организирани, по-опасни и сред тях имаше опитни следотърсачи. Самият факт, че бяха станали влиятелни играчи в подземията, където винаги бяха властвали Курсорите и престъпните елементи в столицата, говореше много за тях.

А сега Фиделиас трябваше да се безпокои не само за ловците на глави и убийците на Калар, но и за холтъра, която бе успяла да покаже, че е способна на решителни и опасни действия. Ако той заспеше, докато жената все още бе в безсъзнание, и Исана дойдеше на себе си, тя можеше отново да докаже този факт, а той не искаше да попада във властта ѝ. И друг път му се бе случвало да е толкова изморен. Можеше да я изчака да се събуди.